Паул великолепният

Паул е аристократичен, мъдър, внимателен, добронамерен, елегантен, красив, атлетичен, благ и гушлив котарак на около 4 години. Така като го гледате, вероятно си представяте някаква сладникава история зад това симпатично лице – нищо подобно, нашият Паул е минал през много трудности, за да стигне дотук, а и пътят му още не е свършил, тепърва има да търси пътечката към сърцето на новия си стопанин.

Паул е живял в дом, баш в центъра на ул.Любен Каравелов. Имал си стопанка, която го гледала и бил доволен от живота – той не е претенциозен, нито е грандоман – стига му да е погален, нахранен и подслонен, и не му трябва нищо повече. Така че, можем да заключим, че е бил щастлив. Най-малкото – щом е толкова добър и спокоен днес, явно не е имал тежко детство. А и как иначе – такъв безумен красавец е естествено да бъде обичан и желан. Или почти.

Това лято, най-неочаквано Паул се озовава на улицата и се присламчва към една будка за вестници, където добри хора започват да го хранят и поят, докато успее да се аклиматизира към новия живот.  Не му е лесно, но се справя някак. Добрият му характер и щедрите му ласки му спечелват приятели и той става познат в целия квартал. Мистерията е как за това време никой не го е взел у дома, но явно му е писана друга съдба, която тепърва предстои да узнаем.

Куриозът във всичко това (защото изоставената котка вече не изненадва никого) е, че неговата стопанка е минавала край Паул всеки ден, на път за работа. Качвала се е на рейса от същата спирка, на която е живеел нашият нещастник, а той е тичал след нея с гальовни вопли, щастлив да я види, всеки път с надеждата, че няма да си тръгне.

Паул е ваксиниран, кастриран, обезпаразитен, чист, умен, възхитителен и неповторим. Едното му оче е с перде – боледувал е от херпесвирус като малък, но иначе е в перфектно здраве. С кучета и котки се понася, с хора е перфектен. Той е рядко красив и грамаден, който го е видял го е обикнал!

Comments are closed.

Scroll to Top