21 щастливи германци!

Хип-хип и ура, за един страхотен транспорт, който заведе 21 вече порастнали добри кучета до новия им живот в Дойчланд.  16 кучета от приют Богров и още 5 от Сеславци, вече няма да зиндзикат в студа, а си похъркват доволно в топлите креватчета, на тихо, чисто и спокойно и още не могат да повярват на щастието си. Ето ги и тях:

Клео! Ах, ти, мъничка, сладка Клео, как се радваме, че вече не си бездомна! Клео беше изхвърлена буквално на боклука, заедно с 3-те и малки бебета. Измислихме и подслон, т.к. нямаше място в приюта, а тя ги отгледа старателно, докато станаха двойни на нейния дребен ръст. После Клео беше заселена в офиса на приюта, където научи баба Дънкан да си играе като малко бебе. Толкова лъчезарна, толкова добра душа е тази мила Клео, че се проляха не една и две сълзи за нея в приюта, а Дънкан страда и до днес. Но няма как – на лъчезарните мястото им е у дома, с хората им, а не в приют. Честито на малката германка!

Знаете историята на Амели – тя остана последно от 10 бебета в приюта – никой не я поиска заради крачетата и, които бяха криви тогава. След това трохата беше осиновена в прекрасно семейство, където порасна голяма, здрава и красива, послушна, социална и много, много мила. Кръстиха я Миа. А после Амели отново се върна при нас, година по-късно, защото нейните хора заминаха да живеят в чужбина. Положението беше плачевно – момичето се чувстваше много зле в приюта, приемните стопани, които я взеха я върнаха скоропостижно… изобщо – зле! Не и е било писано обаче на душицата да страда дълго – вече е германка и ще я обичат толкова, колкото заслужава!

Това превъзходно създание се нарича Шарлота и е при нас откакто я има на този свят. Една сутрин екипът на приюта завари находка, завързана на контейнера за боклук – посърнала кърмеща мама. До нея, наредени старателно в кашон имаше 4 броя бебета – едно от които е Шарлът.  Тя е от онези кучета, на които им отне повече време да се аклиматизират към приюта и към хората изобщо, но успя. Година и половина по-късно, тя е вече в своя нов, немски живот. Едно братче и едно сестриче на Шарлът обаче остават да чакат при нас. Дано и на тях им се усмихне щастието.

На добър час, Мориц! Този окаян приятел беше намерен от нас на магистралата (буквално). Що за човек трябва да си, за да натириш кучето си баш на това място… Че и с парализирано предно краче. Че и с дирофилариоза… Малко са хората, които биха приютили това момче, независимо от феноменално благия му характер. За щастие, успяхме да ги намерим и Мориц вече се лекува в немска клиника, където му гласят дълга серия акупунктура за крачето, успоредно с лекарствата за сърдечния паразит. Мориц вероятно е кръстоска на дратхар с пудел или подобна порода – тук, на ужасната окълцана снимка се вижда, че отдолу под многото козина се крие един съвсем типичен ловджия. Новия живот го очаква, не къде да е, а в Канада, при добряка Херман, но първо има да се възстанови от „хубавия“ живот в България.
Успех, момче! Бъди все така добър и всеотдаен!

Две години чака Карина в приемен дом, за да и се усмихне щастието. Две дълги години, в които нейното бъдеще беше несигурно и тъмно като миналото и, но и с това се свърши. Малката Карина вече няма да я мислим, само трябва да научи немски и всичко ще бъде наред!

Кучетата от общинския приют в Сеславци на този транспорт бяха общо 5 броя – Алегра, Холи, Берли, Рива и Мона. Без да искаме затрихме снимките на Алегра и Холи, така че тях ще трябва да си ги представите сами – големи, отчаяни и добри като всяко друго куче на това благословено пътуване. Кучета като тях намират дом трудно, но на тази петорка много и провървя. Ето ги и Берли, Рива и Мона:

Ех, Макси! А как само се бяхме обзаложили, че ще бъдеш от първите осиновени, магаре такова.
Бяхме се хванали на бас помежду си, че ще го поискат още на първата му снимка. Това беше преди цели две години и познайте дали са ни питали поне един път за него. Познахте – никой, никога. Нито веднъж! Абсурд е това, а не реалност, но както и да е. Този благ, чудесен, красив и умен пес вече приключи с чакането. За жалост, има още 2 братчета, които остават да висят, но ще дойде и техния ден. Днес е денят, в който се радваме за новия германец Макс:

Рита дойде със сестра си – Флора, още като бяха бебета. Зарязани домашни, това вече май дори не е нужно да го поясняваме. Две години изкараха при нас, горканчетата, но се видя края и на това приключение. Или поне за едната душица. Те са клонинги, впрочем, не бихте ги отличили една от друга като ги видите. От онези кучета, които винаги първи те посрещат на вратата на клетката, и те изпращат последни, загледани в гърба ти без лоши чувства. На добър час, Рита, дано скоро и Флора мине по стъпките ти!

Краймо! Едно странно животинче, ама по хубавия начин странно. Тя дойде пеша един ден заедно с едни от холандските ни студенти, които настаняваме в Мусачево. Просто тръгнала след тях. Когато дойде в приюта заяви категорично желанието си да бъде щастливо задомена, не мръдна и на метър и упорито се опитваше да влезе да живее в малката сграда. Притиснати по този начин от прекрасното, весело и мило създание, не ни остана друго, освен да и потърсим дом. И го намерихме, в Германия…

Блула е смешно име, но си има своите причини. Кръстили сме я на Блу – вие сами погледнете и кажете дали не са клонинги, според нас – са. Блу замина преди 6 месеца за същото място. Блула пък дойде от Екоравновесие – хората не я искали в квартала, била „страшна“. А тя пък е от онези кучета, които направо ти влизат под кожата – стана любимка на докторките незабавно.

Гала ни я домъкнаха от едно близко село. Някой я бил изхвърлил с колата си, а тя се шматкала с развята опашка наоколо – наивна и глупава, докато се намерил някой да я пребие. И да бяхме я кастрирали и върнали – после нямаше да се оправи, горката. Толкова усмихнато и добро куче – грях на душата на този, който се е освободил от нея по такъв жесток начин. В Германия такива хора ги наказват, а и те да не са луди – такова куче е цяло съкровище!

Аризона си я изоставиха при нас – от един склад на околовръстното е. Не я искат, това беше обяснението. При нас обаче Аризона попадна пред очите на д-р Станкова, която такива мечки я грабват директно за сърцето. Така Аризона си поживя щастливо в приемен дом, където получи обич и гушкане в компенсация на дълги години живот на верига. Сега е горда германка, пък да и е честито!

Рошко първоначално се казваше Плеши, обаче след няколко месеца лечение нещата се обърнаха тотално! Беше целия гол от краста – истински жалка картинка, хърбав, нещастен, в струпеи и рани – просто да ти се дореве като го гледаш. Не е истина на какво ги правят т.нар. „овчарски кучета“ като ги вържат в някой кокошкарник, да се зачуди човек – имат ли очи тези стопани, имат ли сърца… Тъжна работа. Рошко ще бъде адски харесван, гален, обичан, ресан, разхождан и обгрижван старателно в новата си родина. Да му е честито!

Еди дойде в приюта като зарязан бебок преди 2 години, заедно с брат му – Арон. Двамата извадиха късмета да си поживеят в приемен дом, докато проимат ваксините, които им трябват. После се върнаха при нас и Арон беше осиновен от мили хора тук, в България. А Еди остана да чака. Дали защото израстна толкова огромен, или пък защото е такъв рошав – но нито един път никой не попита за него. Голяма несправедливост, защото в тези огромни гърди бие и огромно сърце.

Нииик! Никиии! Все това ще ни се върти в главата като минем край клетката на това мило, прекрасно, добро момче. Две години живя при нас, хайванът, беше намерен в Надежда – жив скелет, просто ходещ труп, но с нашийник и медальон. Които после се оказа, че са на друго куче, а той остана при нас. Ник беше млад, когато го взехме и израстна пред очите ни – мил, мил, мил, абсолютно прекрасен пес. Другите кучета обаче не се радваха на неговата популярност и го нахапаха почти до смърт една страшна нощ преди около половин година. В ЦВК едвам го спасиха, но не толкова заради ухапванията, които заздравяха достатъчно бързо, а заради анемията, която разви кротушкото от големия стрес… Това обаче беше отдавна. Ник се върна при своите съквартиранти и дори им прости, а за толкова време чудесното създание не получи дори и едно запитване – ей-тъй от интерес.  Не си представяме как и защо, такава прелест би трябвало да е първа на опашката за вкъщи.

Блеки – също като Амели, тя не се чувстваше добре при нас. Изоставиха я стопаните и, а после се започна едно неядене, стоене с лице към стената, апатия, тъга… беше ужасно, наистина ужасно тежко за нея. Добре, че успяхме бързо да и намерим местенце, не минаха и два месеца и успяхме да пратим Блеки в Германия. Добрата новина е, че там се чувствала по-добре (има си хас) и не тъгувала толкова. Сигурни сме, че след още някой и друг месец ще ни пишат за най-веселото черно куче в цяла Вестфалия, но има време и за това. На добър час, мило момиче!

И накрая – Буба. Буба златното момиче. Нея я спасихме буквално на косъм от смъртта – стопаните и я биеха, защото легнала да ражда и не тръгвала с овцете на паша. Няколкото бебечета – мъртви, тя самата пълна с още, както установихме, когато и направихме спешна кастрация същия следобед. Буба имаше много окаян и жалък вид в началото, но бързо качи няколко килограма, заглади косъма и доби просто разкошен вид, напълно адекватен на разкошния и характер. Добра, спокойна, обичлива и много добронамерена, Буба  в Германия ще я обичат толкова, колкото заслужава. И никога повече няма да и посегне човешко същество.

На добър час, мили деца! Щастливи сме, че ви познавахме!

Бусът не се прибра празен – сърдечно благодарим на Ивон Хенке за храната, която изпрати на мъниците в карантинните и бебешориума!

Comments are closed.

Scroll to Top