ЗОВ ЗА ПОМОЩ: Урок по човечност

Мили, прекрасни, щедри и състрадателни хора!
СРЕДСТВАТА ЗА ОПЕРАЦИЯТА НА ТАРО СА СЪБРАНИ!

Ето и информация за неговото състояние от д-р Василев, Централна Ветеринарна Клиника:
Операцията е протекла максимално добре, лекарите са оптимисти. Котето е стабилно, имало е повишена температура, но в момента е спаднала. Много е жизнен и (поразително за всички) все така има апетит.
За щастие се намери приемен дом за него, така че възстановяването му ще протича в комфорт и глезене. Това засега обаче е само проект, т.к. момчето има нужда от специална следоперативна грижа – гръбначните операции са сложни и изискват рехабилитация.

Благодарим ви, че осъществихте поредното чудо, благодарим ви и от името на Иво и Борис – двете добри деца, които ни напомнят, че нещата не са чак толкова лоши, колкото ни се струва.

С тези прекрасни новини ви пожелаваме светъл и весел уикенд.

„Здравейте, аз се казвам Иво и съм на 12 години. С мой приятел намерихме едно малко котенце под голяма маса от клони. Извадихме го и го закарахме в двора на моята къща. Двете му задни крачета сякаш са му извадени, сложих го на много меко място, дадох му мляко, вода и пастет. Можете ли да ми помогнете да спасим котето?“

Така започна денят ни. Така се срещнахме с четиримесечния Таро и неговите ангели-хранители – Иво и Борис. Така се върна надеждата, че не всичко е загубено и нашето бъдеще, нашите деца са точно толкова човечни и сърцати, колкото ние, техните родители, не сме.

Не ни изненада, когато лекарите установиха, че котето е ритнато.  Хората са такива – ритат бебета котета. Не ни изненада, че има счупен гръбнак. Ми, то котето е кило и половина, всеки ритник би го прекършил. Изненадаха ни двете дванадесетгодишни деца, които отговорно и с любов се бяха погрижили за него и, съвсем по детски, се успокоиха и си отдъхнаха, когато на помощ дойдоха възрастните.

Таро не можеше да живее така, имаше нужда от операция. Скъпа и несигурна.  И ако не беше надеждата на тези момчета, ако не беше силната обич, с която питаха „А сега?“, ако не беше вярата, с която се подкрепяха помежду си, навярно нямаше да се решим да оперираме. Защото за децата думите „Ще струва 700лв и има около 20% шанс за възстановяване“ не означават нищо. За тях беше от значение само това, че Таро е жив, че си играе с тях, че се репчеше на кучетата в чакалнята на клиниката и не спираше да мърка. Всичко друго са глупостите на възрастните…

Докато пиша тези редове, д-р Василев се бори за живота на Таро.

Докато пиша тези редове, се чудя, какво ще правим, ако не съберем парите и се окаже, че сме излъгали добрите доктори в ЦВК и загубим доверито им, когато казваме – „Оперирайте, ще платим по-късно“… Къде ще заведем следващия Таро, Брус, Рикардо?

Докато пиша тези редове, едно четиримесечно котенце е на прага на смъртта.

Докато пиша тези редове, две деца се надяват, че любовта им към Таро е достатъчна, за да го спаси.

Докато пиша тези редове, Иво ми звъни на всеки 10 минути. И аз нямам куража да говоря с него. Не искам да разбира, че плача. Че възрастните не сме вездесъщи.

Не знам какво да ви помоля. Сумата е безумна. Очевидно и ние сме безумци, че го направихме. Надявам се само, че ще ни подкрепите в безумието ни. Заради Таро, с неговото смешно мъркане и желанието му да изяде термометъра на доктора. Заради Иво и Борис, които мъжки преглътнаха сълзите си. И някак си, като компенсация от нас, хората, зарди изрода, изритал беззащитното бебе.

ДАРЕТЕ ЗА ТАРО ако имате някаква възможност. А ако и вие, като нас, сте със съвсем опразнени джобове, изпратете някоя добра мисъл за Таро. Дано златните ръце на д-р Василев и този път успеят!

Надя

П.П. Не зная защо се решихме да направим тази операция – предполага се, че като възрастни сме трезвомислещи хора и понякога се налага да послушаме разума вместо сърцето. Предполага се, че понякога трябва да вземем най-трудното решение и да продължим напред. Може би защото въпреки опита, който натрупахме (често горчив), си оставаме по детски – оптимисти. Може би защото Таро ни показа силната си жажда за живот. Или може би заради урока, който ни дадоха Иво и Борис – урок по човечност…

Светльо

Comments are closed.

Scroll to Top