Няма невъзможни неща или колко силна може да бъде волята за живот – разказ на Ина и Валя
Историята на Тара е доста дълга, макар и самата тя да е на едва 1-годишна възраст. Тара премина през много трудни моменти, но с малко помощ от приятели, не се предаде нито за миг.
След като е била изхвърлена от дома си, в един летен ден Тара се озовава сама, скитаща по улиците. И така започва нейният живот на безстопанствено куче. За съжаление, не след дълго открива колко ужасен и болезнен може да бъде този живот на бездомник.
Тара е била прегазена от кола, като при удара получава счупвания и на двете задни лапи. Костите й са стърчали през кожата. Не е можела нито да се движи, нито да ходи. Единственото, което я е поддържало жива е била силната й воля за оцеляване и няколко минувачи, които са й подавали храна. Тъжно, но факт, никой не е направил опит да я отведе във ветеринарна клиника. Така минават три тежки и болезнени седмици преди да може отново да стъпи на счупените си крайници и да ходи, макар и силно деформирани и подути от инфекцията.
Именно в този момент я открихме…
02.09.2009 – Заведохме Тара на ветеринар. Докторите казаха, че не се налага операция на счупените крайници, защото макар и изкривени, са зарастнали добре. Тара можеше да ходи и дори да тича спокойно. Обнадеждени, започнахме да лекуваме приоритетно острата инфекция с антибиотици, предписани от ветеринаря. Скоро след това вече беше на лице видимо подобрение.
Така измина месец и макар че я хранехме и й давахме лекарства и витамини ежедневно, Тара продължаваше да живее на улицата, там, където я открихме. Беше повече от ясно, че трябва да я приютим на място, където да бъде в безопасност и предпазена от повторни инциденти. Междувременно, бяхме получили добри отзиви за работата на ветеринар, обслужващ приюта за кучета в гр. Перник. Свързахме се с хората, отговарящи за стопанисването на приюта и ги помолихме да се погрижат временно за Тара, докато успеем да й намерим постоянен дом. За щастие, те се съгласиха.
01.10.2009 – Заведохме Тара в приюта.
За съжаление, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. В следствие на редица обстоятелства, а вероятно и поради лош късмет, Тара прихвана грип, който скоро прерастна в пневмония. Грижите за нея не са били добри и първите няколко седмици не бяхме наясно с влошеното й здравословно състояние и задълбочаващия се проблем. На петата седмица от престоя й в приюта, открихме Тара отслабнала до кожа и кости, много изтощена и със затруднено дишане… почти мъртва.
07.11.2009 – Отново заведохме Тара на ветеринар. Остана на стационар 13 дни, като първата седмица беше наистина тежка. Лекарите не можеха да гарантират, че и този път ще оцелее. Но Тара оцеля! Беше ходещ скелет, но жива!
21.11.2009 – Взехме Тара у дома веднага след престоя й във ветеринарната клиника. Продължихме с предписаното лечение – три вида антибиотик, витамини и качествена храна. Тъй като организмът на Тара е млад и силен, тя започна да се възстановява по-бързо, отколкото очаквахме.
Междувременно кастрирахме и ваксинирахме Тара и й поставихме микрочип.
За съжаление, поради редица лични обстоятелства не можехме да задържим Тара достатъчно дълго у дома. И точно когато бяхме най-отчаяни и със сломени сърца (поради това, че се налагаше отново да я оставим, този път в хотел за кучета), съдбата се усмихна на Тара за пореден път. Появи се приемно семейство, което се съгласи да осигури временен дом за нея за около месец.
03.01.2010 – И така, Тара отиде в дома на Стаси. За близо месец приемното семейство се грижеше за нея и нашето момиче отново стана весела и игрива – такава, каквато я познавахме.
27.01.2010 – Както се бяхме разбрали предварително, приемното семейство трябваше да пътува извън страната, и Тара нямаше друга опция, освен да отиде на хотел. Това беше изключително трудно решение, но единственото възможно към онзи момент. По време на престоя й в хотела я посещавахме поне два пъте седмично, като я извеждахме на дълги разходки с много игри.
28.03.2010 – Щастлив ден! – Стаси се прибра и отново взе Тара у дома си. Тара в момента е там и ще чака нетърпеливо да се появи нейният човек, който да й предложи постоянен дом, обич и грижа.
Истински вярваме, че някъде по света има един едничък човек, който да я обича с цялото си сърце и който да позволи на Тара да бъде негов верен приятел. И така, продължаваме да търсим този човек, вярвайки, че той е готов да даде на Тара така дълго чакания домашен уют.
Въпреки всички беди, през които премина Тара, тя е изключително жизнерадостно, любвеобилно и игриво куче. Винаги пълна с енергия, винаги готова за игра. Всъщност, енергията просто извира от нея! Тара е едно момиче, винаги в добро и весело настроение, с очи, пълни с любопитство и незабавна готовност да научи нещо ново, като например някоя команда. Тя би била перфектен партньор за човек, искащ да се занимава с работна дресура. Тара е много умна, адаптивна и лесно приучима към послушание и водимост. Тя ще бъде кучето, което ще бъде винаги неотлъчно до вас – лоялна и привързана.
Ще бъдете ли нейният обичан човек?
За Тара се грижат Ина Генчева и Валя Иванова