Сбъднатата мечта на баба Дора

Баба Дора е мителшнауцер на 11-12 години. Нея я доведоха стопаните и. Понеже, обаче, защото… всеки има някакви причини, не знаем дали от нас се очаква да им съчувстваме. Не можем. Просто не успяваме, гледайки паническия ужас на изоставените кучета, знаейки, че на тази възраст шансовете им да намерят обич отново са микроскопични…

DSCN5359

Добрата баба имаше голям тумор на млечните жлези, който отстранихме, ваксинирахме я, чипирахме я… и я сложихме в една клетка да чака. Мина половин година и нищо. Баба Дора се разбра с всички свои съквартиранти, обрасна порядъчно, а колегите и отрязаха брадата „да не се цапа“. И спря да прилича на шнауцер, и съвсем изчезна шансът да бъде задомена някъде…

А зимата е най-тежкото време за всички старци – особено за кучешките. Всяка зима редиците в Дома на пенсионера оредяват – едно по едно, най-старите кучета поемат към моста  на дъгата. На баба Дора и беше студено дори с дебелото кожухче, но нямаше какво да и предложим. Освен да стиска зъби и да чака.

Дора

И дочака. Дочака нашата приятелка Люба Живкова – кинолог и професионалист да си поиска един много специален „подарък“  за Коледа. Люба поиска от семейството си място за още едно куче в техния кучелюбив дом. Място за някое старо, домашно куче, чийто живот да спасят заедно. Място за добрата баба Дора.

Днес баба Дора живее в къща в полите на Витоша заедно с трима мили човеци и огромна банда весели хъскита. Тя, за разлика от тях е допусната до канапетата и си живее царски – играе навън с хъскитата, а вътре се гушка с хората си.

DSC04659

Люба казва за Дора, че е най-милата, умна и послушна на света. Дори вече е започнала да се куми на сухата храна – решила е, че има шанс да си изпроси манджа. Люба не надава ухо на такива наглости, но кисне гранулата добре, преди да и я даде – да не би да я болят венците и да и е трудно да хрупа…

Ето такава една сбъдната мечта за едно добро старо куче. На добър час на Люба и Дора!

Comments are closed.

Scroll to Top