Сърцето на питбула

История от Светльо

Преди малко повече от две години се „забърках” в цялата история с кучетата. За добро или за лошо, за това време се сблъсках с доста тъжни истории и станах свидетел на прекалено много човешки безумия. За кучето казват, че е най-добрият приятел на човека – да, бих гласувал с две ръце за това и смятам, че много хора ще се съгласят. И докато това го знаят и децата, замисляме ли се дали и обратното също е вярно… дали ние сме най-добрият приятел на кучето?

Съвсем неочаквано за мен, получих отговора от Пенчо – питбул микс, на който съм приемен стопанин от повече от година. Няма да навлизам в подробности за това как и кога се сдобих с него, това не е от значение. Просто в един момент се оказа, че съм намерил куче в лошо състояние, а приютът е пълен и няма място за него. Ами сега… вече съм се намесил в съдбата му, не мога просто да го върна на улицата! У дома има вече три кучета и не мога да прибера още едно – още повече питбул!!!  Страх – не – страх, прибрах се с новият си приятел и за мое учудване, той не изяде никого. Не захапа със сила от 23564 тона на квадратен милиметър, не уби другите три кучета с мълнии, излизащи от очите… нищо! Така започна запознанството ми с питбулите. Трябва само да добавя, че единственото, което Пенчо носи от породата, е сърцето на питбул. Сърце, което сляпо вярва, че Човекът е неговият най-добър приятел и нищо не може да го убеди в обратното.


От ляво на дясно: Грима, Пенчо, Светльо и Зорба

Едва ли има друга порода кучета, която да е обект на толкова стереотипи и предразсъдъци и на която да са приписвани толкова „сатанински” качества. Няма друга порода, която да е подложена на такова системно унищожаване. И всичко това, защото някой, някога, някъде е казал, че питбулите са „кучета убийци”. Истината е проста – питбулът е като кухненския нож, в неподходящи ръце, той може да се превърне в оръжие… както и всяко друго куче, ако трябва да бъдем честни.

През 2007 година в целият свят се заговори за Майкъл Вик – звезда от американския футбол, който бе разследван и осъден за организиране на кучешки боеве. Тогава полицията иззе от дома му 48 кучета, всичките Американски питбул териер. За щастие, любители на породата и голям брой организации попречиха с тях да се случи това, което беше обичайната практика тогава – да бъдат осъдени на смърт, просто защото са питбули. Ето ги и сухите факти от случая – само едно от 48 кучета показва агресия към хора; останалите са настанени в  убежища за животни, приемни домове или са осиновени. Всички кучета преминават през програма за рехабилитация. След нея, нито едно от тях не е показало агресия към хора или животни. Част от тях имат дипломи за кучета – терапевти и посещават училища, детски градини или образователни програми, срещу жестокостта над животни.

Сега ви представям Глади – куче, чиято съдба е била не по-различна от описаните горе. Глади е куче и не може да ни разкаже историята си, но ужасните рани, с които е покрито цялото му тяло могат. Бил е използван за „боксова круша” и когато се е видяло, че не става за „боец” е бил изхвърлен на улицата… точно като най-ненужната вещ. Но въпреки това, продължава да вярва на хората и да ги смята за най-добрият приятел.
Глади е роден атлет и пращи от енергия, затова си търси стопанин с активен начин на живот, с когото да споделят страстта си към спорта. На около 2 години е.

Писането не ми е стихия, затова ще спра до тук. И ако трябва да избера две думи, които описват питбулите, ще избера ВЯРНОСТ и ЛЮБОВ. Ще ги видите в очите им – такива, каквито няма да срещнете на друго място…

Comments are closed.

Scroll to Top