Карък на годината

Дойде новата година, а с това – и време за равносметка. Време да се излъчат най-успелите, най-богатите, най-смешните, най-добре облечените… При нас е малко по-сложно, защото единствените облечени в приюта са хора, пък, няма какво да си кривим душите, тук хората не носят кой знае какви аксесоари. Не поддържаме и рейтингови листи на обитателите, така че няма как да излъчим най-обичания и най-популярен куч. За това, с присъщата си ведрост (граничеща с доказателствен материал към израза „Тъпо, но упорито“), решихме да излъчим наградата „Карък на годината“.

Nota Bene! Всички факти са абсолютно верни и в текста няма художествена измислица!

Естествено, предполагаме, че класацията ще бъде толкова успешна, че ще се превърне в ежегодна традиция и съвсем скоро марко тотевци от всички страни, ще се тълпят около Богров, с цел – обединяване.

След кратка справка в нормативната уредба на добрите практики на Фен Шуй, излъчихме следните награди

Аша

5. На пето място е Аша. След едногодишен престой, без нито едно запитване за осиновяване, Аша най-после беше харесана – при това в Холандия. Две седмици след това, ден преди отпътуването към новата си родина, съквартирантите на Аша й завидяха и подмолно й разпраха ухото. Вместо към Амстердам, тя отпътува към стационара, където беше на промивки дълго-дълго. Каръщината на Аша е надолу в класацията, тъй като тя все пак успя да дочака заветния миг и да смени родината. За спомен от този период, Аша вее като знаме парцаливото си ушенце.

Роко

4.Следващият ни карък е Роко. Индианското му име е Роко Двете Посещения. Чудили ли сте се, защо изискваме 3 посещения от кандидат-осиновителите? Ами, много лесно –за да могат кандидатите за Роко да се откажат в последния момент, точно след второто посещение. Идват, харесват го, минават интервюто, идват втори път, уговаряме ден за осиновяване…и повече не се вясват. И така – няколко пъти. Смятаме през 2012 година да започваме осиновителските процедури за Роко не с интервю, а с леене на куршум –да не ги е страх кандидатите от прословутото трето посещение.

3. С една позиция по-нагоре  се нарежда Емил. Емил, който дори и снимка си няма, но за сметка на това –има изобилие от лош късмет. За първи път дойде при нас, ударен от джип. Дотогава населявал района на бензиностанция. След удара го взехме за лечение, с уговорката, че после ще го върнем на старите му места. Лекувахме го месец-два, върнахме го до бензиностанцията и дни след това си го взехме обратно. След връщането си, Емил беше решил да отмъсти на всички джипове на света, като ги преследва и изяде. За щастие, прибрахме си го, преди да е осъществил втората част от плана. По-късно (ооо, хепи дей) Емил беше осиновен. Месец по-късно, пак се сдобихме с Емил, по стечение на обстоятеслтвата, отново останал без стопани.

Чопър

2. Първи подгласник е Чопър. Гадният му късмет се прояви още с публикуването на обявата му в сайта – по неведоми пътища, Стела го преобразува в момиче и цяла година вися под името „Пипи“. Невероятно, но факт – хората, харесали „Пипи“, проявиха разбиране към внезапната й метаморфоза и прескачане в другия пол и си го взеха в Холандия и така. Мислите си, че тук одисеята му свършва? Нищо подобно – лошият късмет не го изоставя и на Чопър му предстои връщане на родна земя. Оказа се, че има нужда от операция на ставата и тъй като в новата му родина тя е хиляди пари, той по живо по здраво ще се отбие в приюта за кратка, едномесечна обиколка по тукашните ветеринари.

Хари

1. Безспорен победител в битката, носител на златния медал и на званието „Карък на годината“ е (ТЪДЪЪЪМ) Харалампи! Не един, не два, не три, не дори четири или пет, а цели шест (ШЕСТ) пъти, Харалампи получаваше зелена светлина за пътуване в (по ред на номерата) Белгия, Холандия, Холандия, Австрия, Белгия, Белгия и също така – цели шест пъти, хората му се отказваха в последствие.

Първата организация, която си спести дозата Харалампи го направи, след като се сетиха да го тестваме с котки и ние чистосърдечно си признахме, че котките няма да виреят добре около него. При вторите беше още по-трагично, защото покрай него намазаха и останалите 19 харесани – отмени се цялото пътуване. Последния път го свалихме от буса. Буквално. Натоварен и готов, ние въздишаме облекчени и си припомняме тоталната ни невъзможност да го пратим на път, когато иззвънява телефона… и Хари се връща в клетката си, спечелил от цялата работа единствено баня (за която, да си признаем, не се натискаше особено).
И накрая, едно пътуване към същата оная последна организация, списъкът за което беше тотално обезхаралампен, но за сметка на това, след тръгването получихме въпрос – „Изпратихте и Хари, нали?“ Ми, не. Не пратихме Хари. И ако буса не беше вече в Унгария, навярно щяхме да го върнем, за да го вземе и него.

Честито на печелившите! Пък ти, миличък Хари, не се възгордявай и остави догодина някой друг да спечели. Ако си имаш дом и обич, не ти трябват награди.