Марка с акита от началото на миналия век; най-прочутата акита в света – верния Хачико; илюстрация на лов с акити от 17-ти век.
„Акита“ се нарича префектурата на японския остров Хоншу, дала името на една от най-древните породи в историята на кучетата – Акита Ину. Развъдени за лов на едър дивеч, най-силните от японските кучета служат вярно на господарите си и във втората световна война. След нея породата е почти напълно унищожена, но се възражда за нов етап от развитието си – кучетата от породата Акита започват да живеят като домашни любимци, да се развъждат за хубост, да струват скъпо на новите си стопани…
Това момче също е от развъдник за чистопородно развъждане. Разбираме го по татуировката на ухото му, по осанката му – която си личи, че някога е била горда и царствена. Ние обаче го срещнахме в ситуация, далече от гордостта. Нервен и объркан, той правеше кръгчета из двора на детската градина, където го бяха изоставили неговите хора. Нито татуировката, нито той не издадоха тайната на неговия произход и Изоставен сан заживя в самостоятелна клетчица в карантинните. От Хоншу, до шоплъка… дълъг път са изминали японските гени, за да се класират в приют Богров…
Самураят се оказа здрав, силен и умен пес, който не обича да му досаждат. Спечелихме уважението му, а и той нашето. Но за 6-те месеца откак е в приюта – така и не се появиха хората за него. Той е куче за спокойно и тихо семейство, където благородната му натура няма да бъде подритвана и дразнена ненужно, в същото време има нужда от пространство и движение, за да бъде спокоен и балансиран.
Затова днес е ден за голямо Мацури, мили приятели! Самураят получи своето истинско име – Хачиро и вече служи вярно на своите Асен Златков-доно и Евдокия Златарова-сан! Нещо повече – това се случва в най-приказната, мечтана и подходяща обстановка – в истинска планинска хижа, където Хачиро ще може да бъде свободен и и най-вече – щастлив…
Comments are closed.