Осиновителски маратон 2

Сириус, чудесното хъски, което намерихме на улицата в Надежда преди сума ти време вече има дом! Когато го приехме беше една пухкава торба кокали – вероятно е живял винаги вързан, мускулите му бяха атрофирали. Приютът не беше шок за него, напротив, прие новия си живот с голямо задоволство. За съжаление с толкова много кучета накуп се случват и инциденти – горкото момче беше в клиниката доста време миналия месец – нахапаха го пощръклели съквартиранти.

132 Сириус

Сириус вече се радва на вниманието и топлината на Мирослава Дерменджиева и Антонио Стефанов! Да им е честит, да ги радва много, да се гледат щастливи още дълги години!
Джеси, поредното черно-кафяво кашонче с микроскопичен шанс за осиновяване, се прибра у дома с Тодор Чучуков и Елена Димитрова!

Джеси_1

Благодарим от сърце на тази чистосърдечна двойка, че дава шанс на една толкова мила и незабележима сред шарената тълпа на Бебешориума трохичка. За съжаление в приюта има много кучета от този „тип“, които по някаква причина се осиновяват по-трудно, може би защото са преимуществено черни… не знаем, нито знаят те, горките, казал ли им е някой за хората и цветовете, докато са растели в корема на майка си, казал ли им е, че колкото и да искат да живеят, ще бъдат изхвърлени в кашонче на сметището… Но всичко е добре, когато завършва добре и Джеси ще живее в сбъдналия се сън, сънуван нощ след нощ от всичките 500 кучета на приюта.

Историята на Сивчо първо беше трогателна, после безумна, а накрая абсолютно отчайваща. Добрият пес, прибран от улицата счупен на десетки парчета, уж беше приятел на всички в квартала си, уж имаше къде да иде, кой да плати… а после нищо от това не се състоя. Не се състоя и магическото му оздравяване – Сивчо беше сглобяван и лекуван, сглобяван и лекуван, сглобяван и лекуван толкова дълго време, че не беше ясно накрая – ние ли мъчим него, или той нас…

sivcho1 sivcho2

Куче с такъв вид, с такава медицинска история, на тази възраст – ако ще да е кучешкия Ганди – няма кой да го поиска. В чужбина се пазят от оперирани тук кучета, защото не вярват на лекарите ни, в България „инвалиди“ почти не се осиновяват. Така че просто приехме, че има един Сивчо и той си е наш.

Ясно ви е, че щом пишем за него тук – чудото се е състояло. То всъщност е двойно чудо, че и ходещо, но основната му характеристика е, че има две огромни сърца. Имената на чудото са Натали Персонс и Дан-Люк Берлан. Сетихте ли се? Това са страхотните хора, които осиновиха и предоставиха райски живот на две наши бебашки! Смешния Рекс и трохата Моли, с която се запознаха като идваха за Рекс. Натали и Жан-Люк бяха поразени да видят Сивчо отново в приюта и като разбраха каква е работата с него – решиха, че е крайно време да бъде обичан и го взеха у дома!

Сивчо и Беър

Сякаш това чудо е недостатъчно, а и понеже са хора 1.добри и състрадателни; 2.грижовни и работливи – съдбата побърза да хвърли на пътя им Беър. Или Габровеца, както го познаваме повечето. Той дойде в приюта във формата на много симпатична кървава пихтия – бебе с ужасяваща краста. Седя дълго, стана красавец, че и намери чудесно семейство, което беше безкрайно добро с него цяла година. Ама, на… Най-внезапно неговите мили хора се явиха в приюта с Габровеца и казаха, че повече не могат да го гледат – мистерия. Четири дни по-късно мистерията е разкрита! Върнали са го, за да може да бъде в приюта навреме за идването на Жан-Люк и Натали!!! УРА!!!

Comments are closed.

Scroll to Top