Неделчо, живот срещу вафла

Има хора, които не трябва да имат никакъв досег с животни.

Има животни, преживели безумни страдания и нетърпима болка, заради такива хора.

Има дни, в които безсмислената жестокост те потапя толкова дълбоко, че започваш да се питаш, има ли смисъл да продължаваш и дали някога тези, които обичат животните, най-после ще станат повече от другите – лошите, убиващите, насилващите…

Но има и моменти, които променят нечий живот завинаги. Има животни, които след всичко преживяно, те поглеждат в очите и там съзираш цялата обич и благодарност на света, целия смисъл да продължиш.

Това е Неделчо. За негово съжаление, той не е бил бездомен. Той е имал човек. Човек, който го е хранил само толкова, колкото да не умре. Човек, който го е държал в толкова тясно помещение, че Неделчо не се е научил да ходи. Човек, заради когото Неделчо изпитва неописуем ужас от човешкия род.

Намерихме го една неделя.  Изключително слаб и изключително уплашен, Неделчо залиташе покрай пътя. Интересът ни към него го доведе до истински ужас. Единствените причини все пак да успеем да го заловим бяха две вафли, търкалящи се в колата и фактът, че Неделчо всъщност не умее да ходи и тича, заради дългите си нокти, заради изкривеното си телце и липсата на каквито и да било мускули.

Неделчо няма здравословен проблем. Не е джудже или генетично увреден. Хубавата храна и редовните разходки лека-полека ще го превърнат в нормално куче. Човешката обич ще изтрие мъката от очите му.

А за нас остава въпроса – защо? Защо причиняваш подобно нещо на невинно създание? Защо заключваш малко кутре и ден след ден, месец след месец гледаш как вместо весело детство, то живее във вечен глад, страх и болка?

Първите си дни при нас Неделчо прекара седнал в ъгъла и разширяващ от ужас очи всеки път, когато до него се приближи човек. Сякаш не можеше да повярва, че животът му е променен. Че се храни истински и достатъчно. Че някой го насърчава в плахите му стъпки. Че протегнатите към него ръце не носят болка, а напротив – непознати досега милувки.

Изминаха само няколко дни, а промяната е толкова голяма – Неделчо откри свободата и приятелството и разбра, че обича хората, че животът е хубав и че бъдещето е пред него.