Марта и крокодилите

От толкова много вълнуващи кучешки съдби никога не остава време да ви разкажем повече за най-добрите приятели на кучетата в приют Богров – доброволците. Който не е идвал при нас едва ли може да си представи топлите, грижовни хора на различна възраст и с различен произход, събрали се, за да помогнат със социализацията на кучетата в приюта, да им подарят няколко щастливи минути извън затвора всеки уикенд, да ги уверят, че колкото и дълго да е чакането – доброто предстои…

При 500 кучета и екип от 12 души в приюта, както и сами се досещате ние можем да направим твърде малко, за да осигурим на всяко куче разнообразието и ласката, от които се нуждае. Забързани в осигуряването на храната, леченето, подслона и хигиената на 500-те ни мили мърлячи, най-много да намерим свободни 10-тина минути, за да обходим най-любимите си същества из клетките всеки ден. За останалото нашите кучета разчитат на доброволците.

Разказвали сме ви за старшите доброволци – това са хората, които вече трета година организират помежду си присъствие за всеки божи почивен ден, така че когато дойдат нови хора – да има кой да изкара кучетата от клетките, да ги разпредели правилно за разходки и да следи как протичат нещата.

Този път искаме да ви разкажем за някой, който не участва така активно в разхождането, един доброволец по продоволствено-гушкателната част – Марта.

Всяка събота по обяд, Марта се явява в приюта с кофа макарони с пиле. Тази кофа не е за бебетата или някой особено сладък приятел – тя е специалното съботно угощение на нашите старчета – кучетата от „Дома на пенсионера“ и отделно за нашия кисел аржентинец – Брус.

Марта е страхотно лъчезарен и усмихнат човек – много хора ни съчувстват, че все гледаме болка и мъка, но забравят, че също така срещаме и някои от най-готините хора, които съществуват в България и това поставя нещата на съвсем друга плоскост.

Преди време приехме две стари кучета от улицата на Марта – Рижко и Вълчо. Вълчо си отиде, но Рижко е още при нас. Така стана спойката между Марта и тайфата в Дома на пенсионера. Самата Марта гледа няколко бездомници на вилата си, която е точно до дома на нашите прекрасни Жан-Люк и Натали, осиновителите на Сивчо и Беър! Хубавите хора се намират – истина си е.

И молим, не си представяйте, че пускаме всеки, който се яви с кофа домашна храна на вратата да храни кучетата. Марта е наш човек, все едно ние сме им сготвили. Както казва тя – аз съм си у дома!