Запознайте се със Зевс – най-сладкото и най-милото кутре. Освен предимствата си, видими с просто око, той има и един недостатък. Нарича се мегаесофагус – разширен хранопровод. Това е наследствено и (в неговия случай) – нелечимо състояние, при което храната и водата не достигат стомаха, а се връщат през устата, преди да са свършили работата си.
Затова Зевс трябва да се храни с малки количества пасирана храна, минимум четири пъти дневно. Не само, докато е бебе, а по принцип. Храни се в специално столче, което го държи във вертикално положение, а след това остава в столчето си 20 минути. Тъй като неговия хранопровод не може да се справи с „доставката“ на храна в стомаха, оставяме гравитацията да свърши тази работа.
С водата положението е подобно, с тази разлика, че дори в столчето, не може да остане достатъчно дълго в хранопровода. Затова му правим желирана вода, която го пази от жаждата. Най-лошото е, че дори всичко да се прави, както трябва, заплахата от попадане на храна в белите дробове (включително повърната такава) винаги ще тегне над него. И това е причината, Зевс да не може да остава сам – той има нужда неговият човек да бъде на линия винаги, за да му помогне при нужда.
Наясно сме, че за много хора, Зевс ще бъде като красиво бижу. Ще погледнат сладката му муцунка и ще кажат „Искам го!“, без да осъзнават отговорността, която върви с него и без да са готови за нея.
За много хора, Зевс ще бъде просто поредното болно кутре. Ще въздъхнат „Ох, горкичкото“ и ще го забравят.
Ние обаче се надяваме, че поне един човек ще види Зевс през очите на приемната му стопанка и ще си каже „Искам той да бъде моето куче и ще се грижа за него днес и завинаги!“.
Ето какво ни разказва тя:
„Много кутрета са израснали пред очите ми – и моите собствени кучета, и приемни, и такива от приюта. Затова, когато казвам, че Зевс е най-удивителното сред тях, тежестта е голяма. Да, той е болен, но компенсира този факт с невероятен възторг от живота, с любвеобилност, която те разтопява и най-вече с изстраданата мъдрост, неприсъща за 40 дневно кутре. Не е лесно да се опише с думи кротката въздишка, по време на отегчителното висене в столчето или усмивката в очите му, когато се събуди и сънено ме съгледа. Тези неща дори не ги виждаш, а ги чувстваш. Има кучета, които те омагьосват. Зевс е техният ментор. За мен е чест и привилегия, че мога да се грижа за него, докато се появи истинският му човек.“
Консултирахме се за състоянието на Зевс с едни от най-добрите лекари в страната, изчетохме стотици страници по въпроса. Затова няма да го дадем на хора, които разчитат, че той „ще се оправи с времето“, или ще допуснат разни съмнителни ветеринари да си правят експериментална хирургия. Зевс може да живее напълно нормален и пълноценен живот (и като качество, и като продължителност), ако някъде сред нас има човек, който е готов да го приеме такъв, какъвто е, да го гледа правилно и с много, много любов.
Comments are closed.