Котешко царство

Тъжно, но факт – от ден на ден, все повече котки се нуждаят от нашата помощ. Никога не сме имали толкова много захвърлени котила, като тази година. Досега захвърлените кутрета бяха в пъти повече от котетата, но колкото повече намаляват бездомните кучета, толкова повече се увеличават котките. И това, което видяхме тази година, е само началото… 

Все още не сме измислили най-добрия начин да работим с котките. Винаги сме били единствените, които се опитваха да предотвратят това, чрез безплатна кастрация на домашните котки, но вече не е достатъчно. Има твърде много котки, а твърде малко приемни домове.

От личен опит знаем, че кучетата могат да бъдат щастливи в приют. Не във всеки приют, разбира се, но ако имат обич и внимание, могат да са доволни от живота, дори в клетка. Котките обаче не са по-дребни кучета. Престоят в клетка докарва на почти всяка котка такъв стрес, че отключва безброй болести. Приютите не са добра идея, що се отнася до котките. Докато измислим обаче, как да разработим най-добрия начин за помощ на котки, доволни сме да ви съобщим, че 15 от нашите мъркащи другари, няма да чакат повече светлото бъдеще.

На първо място е Хавиер – симпатяга, намерен без опашка и с половин ухо. Дори и с някои липсващи чарколяци, Хавиер грабна правилното сърце и сега е австриец!

 

Тези две сестрички – Петя и Пипилота – също отидоха да учат немски, но не в Австрия, а в Германия:)

Естествено, бяха придружени от подходящи господа – братята Пухи и Али. Четиримата деляха общ приемен дом в България, така че и на път тръгнаха заедно. 

Останалите не бяха от късметлиите, поживели при приемни стопани – когато се появиха, вече бяхме напълнили малкото си приемни домове и на групата се наложи да прекара дълги и безрадостни месеци в клетка. 

Диня е всеобщата любимка! Казва се така не заради райетата, а заради сладостта си! Сбогом, Диня! Всичко най в Холандия!

 

Котетата от следващото котило нямат имена – приличат си ужасно. Направо са като братя… О, грешка. Те СА братя.

Е, със сигурност осиновителите им в Холандия ще им измислят чудесни имена!

Майкъл и Линкълн вече бяха осиновени веднъж – когато бяха малки пухени котета. Година по-късно, без особена причина, бяха върнати при нас. Това май бяха най-нещастните котки, които сме виждали. Слава Богу, свърши се с техния затвор. Здравей, Холандия!

 

За накрая останаха Зоро и Зиги. Направо е чудо, че тези двамата оцеляха. Когато бяха мънички-мънички котенца, някой „човек“ ги хвърлил над оградата на приюта. За щастие, нито кучетата ги бяха убили, нито имаха нещо счупено. 

Ами, това е от нашето котешко царство. 15 щастливи котки, 15 спасени живота!

Ако искате да ни помогнете да продължим да помагаме, можете да дарите, или да изпратите смс с текст DMS DOG на кратък номер 17 777!