История от Надя
Вторник вечер е. Тъкмо сме се прибрали от приюта, разходили сме домашните си кучета и в блаженство си почиваме (отговаряйки на имейли (аз) и разработвайки нови дизайни за тениски (Светльо)).
Изведнъж се чува кучешки вой пред вратата. Отваряме и що да видим – изтрещял дребен кокер, който започва да джафка и истерясва, като ни вижда. Усещам, как ядът напира в мен. Живеем извън селото, най-близките ни съседи са на километри. Дааа, някой е подхвърлил дребосъка в двора ни. А в главата ми се върти заканата към всички в приюта, която казах преди няколко дни, заради ужасното претоварване в момента: „Следващият, който приеме куче, ще си го вземе вкъщи“… Казана дума – хвърлен камък, значи у дома отново ще има приемно куче.
С гръмовен тропот госпожицата се приближи. Като казвам гръмовен тропот, точно това имам предвид. Макар тя самата да е чистичка и с прическа, по лапите й има килограми засъхнала кал, която й стои като подкови и прави ходенето трудно и болезнено. Предложихме й хигиенизация и почерпка.
Оказа се тийнейджърка. Отне й около пет минути да се увери, че е дошла на правилното място, заряза преструвките на ощипана невеста и ги замени със свойското поведение на господарка. Скочи на леглото (прогонвайки от там обичайният му 30 килограмов обитател) и спа непробудно върху главите ни цяла нощ.
На сутринта обиколихме селото, за да установим с радост, че никой не я е подхвърлял, напротив – стопаните й я издирват неуморно от събота насам, когато са дошли от София на пикник, а тя се е отлъчила. Макар и руса, деветмесечната кокерка Авра прояви достатъчно разум да вие на правилната врата.
Колкото и да сме внимателни, на всеки от нас може да се случи да изгуби кучето си. Затова – не забравяйте да поставите медальон с телефонния си номер на нашийника на любимеца си. И не подминавайте домашни кучета, когато ги срещнете на улицата. Те не могат да се оправят, там може да им се случи какво ли не – да бъдат прегазени от кола, нахапани от други кучета или откраднати. Не забравяйте, че утре на тяхно място би могло да е Вашето любимо четирикрако другарче.
Скитосването на Авра завърши щастливо – в момента с нетърпение очаква стопанката си, сгушена в скута ми и съвсем скоро ще се прибере у дома. Понякога малките неща са от голямо значение. Не се страхувайте да правите малки неща, приятели! Малък жест за един, може да се окаже от огромна важност за друг!
Happy end:
Comments are closed.