Историята на Дънкан е една от най-зловещите сред нашите подопечни, а това вероятно ви говори много. Прибрахме я от улицата по спешност – свестен човек беше видял през прозореца си как мъж с лопата разбива черепа на Дънкан с два удара и изчезва в неизвестна посока. Тогава я взехме по спешност, закарахме я в ЦВК с отворена главица за незабавна операция и бързахме толкова ужасно много, че и ние и лекарите бяхме проспали, че този Дънкан е всъщност – стара дама.
Дънкан пристига в Animal Rescue Sofia
Установяваме, че Дънкан е момиче
Кръстихме Дънкан на Дънкан Маклауд – шотландския боец, който не може да умре. Не си представяхме тогава колко вярна е била тази „диагноза“. Когато закрепихме бабата и започнахме да гледаме на нея като на куче, а не на умирающ лебед открихме в ухото и татуировка за кастрация. Шокираща обаче – Дънкан е била кастрирана от фондацията на Бриджит Бардо, които са кастрирали тук последно през 2000-та година! Това би трябвало да означава, че Дънкан е била поне на 6 месеца преди 13 години – пълен потрес.
Без много глезотии и изпълнения, милата Дънкан беше заселена в офиса на приюта – преминала през твърде много страхотии в дългия си живот старата дама не заслужаваше нищо друго освен много обич. А и ние не знаехме тогава, че е Вечната Дънкан и мислехме, че и остава малко време, което искахме да бъде изживяно в максимална обич и топлота.
Така изминаха 2 години, а баба Дънкан стана едно от свободните кучета на приюта – повечето хора изобщо не узнаваха, че черната „торба“ в ъгълчето на офиса е всъщност една чудесна, мила баба с тежко минало. Както всички други наши старчета и тя напълня, а прогнозите за предстоящата и смърт се оказаха силно преувеличени.
Кой обаче би искал да осинови 14-тина годишно куче с най-обикновен вид и криво краче? Въпрос с неизвестен отговор – свикнали сме да отглеждаме нашите старчета до последните им дни, затова и направихме Дома на Пенсионера, където да имат максимално добри условия на живот.
Предвид, че Дънкан се ползва с особеното благоразположение на абсолютно всички, които работят и помагат в приюта, можете да си представите, че е била предлагана на всички възможни наши контакти и колеги неуспешно през тези 2 години. Нейният ангел, както и на Мук, Анчето, Боги, Мими, Мориц, Херман, Якоб, Роня, Саймън, Мирте, Божка, Лео, Криси и още цял куп не толкова прочути наши животни е Сузан – един човек, който направи логистични канадско-германско-български чудеса, за да помогне на най-нежеланите – инвалидите от улиците на София. Тъкмо на нея трябва да благодарим за неочакваната щастлива развръзка на Дънкан.
Тя вече не се казва Дънкан, впрочем. Името и вече е Лулу, живее в разкошна къща в Германия с още 2 кучета, спасени от Испания и е безумно щастлива! Това, както си представяте – нас ни изстрелва в космоса – няма нищо по-мотивиращо от това да видиш най-отчаяните си подопечни щастливи по новите си домове.
Новата стопанка на Лулу не вярваше на нашето твърдение, че Дънкан смята да ни надживее всичките и я заведе на лекар за пълен обстоен преглед на „грохналото“ и тяло. За нейн потрес и наше удоволствие, докторът казал, че не е виждал по-здраво старче в цялата си практика и че няма абсолютно нищо, което да е нужно за Дънкан освен много обич, а това тя вече си го получава в абсолютно фантастични дози!
Благодарим на всички, които дариха за операцията на Дънкан, които я обичаха, докато беше при нас, на Сузан и Анджелика за това, че се заинатиха и и намериха място, на момчетата, които я закараха. Ние сме щастливци да виждаме толкова много свои „дечица“ на сигурни места, обгърнати от обич и грижи до края на веселите си дни.
Comments are closed.