Багира е намерена на улицата потрошена – от бой или удар на кола – не е важно. Важното е, че се намират момичета с добри сърца, които да и подадат ръка, да се погрижат за операцията и, намират и чудесен приемен дом, където да се възстановява. Един мразовит ден миналата седмица обаче, приемната стопанка се хлъзва, пада, пука си кост и… изпуска каишката на Багира.
И тук се започва епопеята. Багира, която освен огромна външна шина на крака, има и грамадна викторианска яка, духва и изчезва за миг… така, както си е „абажур“… Повече от седмица дивачката пресича улици и булеварди така, сякаш има поне 2 огледала за задно виждане и 2 за странично, очевидно яката не й е попречила да броди. Пречела и да пие и да се храни обаче.
Багира не допускаше никого до себе си, но успя някак да оцелее
Дори с разбита шина и отворена рана Багира си остана спринтьорка. Ден след ден из квартала я преследваха „партизани“ – някои се разболяха, други трябваше да бягат от работа, много сигнали, уговорки, търсене, тичане… но без успех. А състоянието на кучето се влошаваше.
Последна нощ – изпълнена с надежди и стиснати палци в очакване на тежката артилерия – Animal Rescue Sofia – нашия най-голям кучехващач – Светльо Петров. Светльо се включи в преследването с пълна пара и… накрая успя!
Сега Багира е отново в болницата, тежко обезводнена, прегладняла, със съсипана операция – но жива! Момичетата тепърва трябва да се справят с последствията на това приключение, но поне няма да стане и тя на ваденка някъде под леда…
Браво, Светльо! Знаем си, че си най-добрия!!!
Comments are closed.