32 (Да! Тридесет и две!) мъничета – са щастливи и на топло в Австрия след страхотния ни транспорт от 10-ти декември.
Отромни благодарности на нашата приятелка Зандра Щиби от Stibi’s Hundeparadies и неуморните приемни стопани, които отвориха сърцата и домовете си за нашите душички!
Благодарим ви, приятели, дано децата ни ви донесат само приятни емоции! Весели празници ви желаем не само ние, но и всички наши приятели в България!
Бебешориумът на Виваком е райско място в приют Богров – там намират подслон мъничетата, които са тъкмо излезли от карантина, но са твърде мънички, за да бъдат преместени в голямата сграда при големите кучета. Бебешориумът обаче е на открито и трябва да бъде опразнен за зимния сезон. Ето как!
За Австрия заминаха 31 бебешориумци и милата ни трикрака троха – Чичи! Нея е познавате, защото лично вие дарихте за операцията по отстраняване на мъртвото и краченце. Ех, че мило, добро, сладко дете! Тя дойде при нас без чувствителност в крачето си и се наложи да го оперираме, което се случи добре и навреме благодарение на вас. Сега Чичи е вече на сигурно място в приемен дом в Австрия, където очаква най-милите и прекрасни хора да я потърсят!
За повечето от кутретата не можем да кажем нищо. Почти всички те са намерени захвърлени в кашонче някъде из града и околностите – нежелани бебета на некастрирани дворни кучки, които щяха да срещнат скоропостижно смъртта, ако не бяха попаднали при нас по някакво чудо.
Най-тъпото е, че майките на тези нещастничета остават некастрирани. И съдбата им ще се повтаря отново и отново и отново, два пъти годишно, година след година, до края на света… Това разбира се, ако не се справим с нашата голяма задача – да убедим сънародниците, че кастрацията е полезна и централно важна за кучките, които живеят на открито. Ще ни помогнете в тази нелека задача, нали? Говорете, убеждавайте, помагайте с транспорт и уговорки – нека да намалим страданието на ангели като тези:
4 братчета и сестрички от кашон…
Това пък кучило е на типичното женско куче, което се гледа в нечий двор на село – трябвало да роди за здраве. Съседи на стопанина се грижат за майката – хранят я, поят я… Погрижиха се и за малките – да бъдат сити и ваксинирани, освен това убедиха човека да я даде за кастрация. Естествено, условието беше да махнат малките от там. Сега вече поне в този двор няма да се раждат повече нежелани бебенца, а тези душички извадиха голям късмет:
Всички тези мили очи са с една съдба – изоставени, изхвърлени като боклук бебашки. Отгледали сме ги от съвсем мънички, с много грижи израстнаха здрави и добри бебета пред очите ни. Със сигурност всеки от тях има трогателна или гадна история в миналото си, но никой от тях не може да ни я разкаже…
Като броим мъничетата от Бебешориума на Виваком + карантинните – във всеки един момент в приюта има стотина мъничета, чието здраве, хранене, почистване и социализация ни отнема много време и ресурс. Сами ги виждате обаче – не можем да не направим всичко по силите си, за да дадем шанс за живот и обич на тези мънички слънца…
Когато едно кутренце попадне в приюта това е само началото на един дълъг процес на „обработка“, в което време мъничето е изложено на немалък риск от инфекция – при толкова голямо текучество и толкова много животни, неизненадващо – си имаме много вирулентна среда. Затова – само дежурният гледач и лекар имат право на достъп до карантинните с бебетата, а пред всяко от тях има отделна вана с дезинфектант (белина), в която са длъжни да стъпят преди да влязат при малките миризливци.
Още с приемането, всяко кутренце преминава през двудневен курс на серумиране – нелека, но жизненоважна процедура, която ги спасява от моментална инфекция. Обезпаразитяването също започва веднага. На втория ден, при клинично здравите кутрета поставяме първата ваксина. Тя се повтаря отново след две седмици, а ако имаме възможността и средствата – слагаме и трета след още две седмици. Да, трудоемко е, да, струва пари – но гарантира максимална защита на изложените на твърде много стрес и външни влияния дребосъци.
Сред безименните мъници – ето едно момче с име. Това е Кристофър. Беше изоставен на една бензиностанция – сами си го взехме от там. За жалост, съдбата на кутретата, захвърлени край пътя е една – да станат „ваденки“ на асфалта, премазвани отново и отново от минаващите коли, докато не се разтопят в небитието. Не това обаче очаква нашия Крис! Той ще има своето любящо семейство в Австрия!
Запознайте се с Буря – едно от бебенцата, отгледани от нашата приятелка Теди Костурска – приемната „мама“ на безброй сукалчета – котки и кучета. Нейното късметлийско братче Шрек замина при същите хора с миналия ни австрийски транспорт. Сега дойде и нейния ред за обич и меко легълце!
Това са те – мъничетата, на които обещахме топла Коледа. С трепет в сърцата ви съобщаваме, че успяхме да изпратим мечтания трети, последен транспорт за годината, но т.к. още не са се завърнали – не смеем да се похвалим с радостните вести.
Специални благодарности за храната, която получихме от Stibi’s Hundeparadies – 400 килограма бебешки гранули за останалите в карантинните трошици:
Още веднъж благодарим на нашите австрийски колеги за съпричастността и голямата помощ. Благодарение на тях – вече стотици нежелани нещастничета от улиците на София намериха обич и щастие в добри австрийски семейства.
Comments are closed.