История от Ети Данчева
Може би някои от вас си спомнят за един от тъжните случаи в Богров – Петър залят с киселина. Не така започна историята му.
Пепи има собственик, който го държи цяла година и половина на верига от метър, храни го с мухлясал хляб, много често няма вода. Миризма, самота, глад, студ и страх това е живота му.
Стопанинът често отсъства и Петър пуснат вече от веригата изкопава дупка под оградата излиза да играе и да търси храна.
Един ден просто се появи с голямо петно кръв на гърба, което за два дни стана гнойна пихтия. Пепи се скри и търпеливо зачака. В очите му нямаше болка, а самота. Същата, когато го подритваха стопаните на породистите, същата когато го оставяха сам на веригата.
Благодаря на Анимал Рескю София и на всички дарители, които дадоха помощта си на това прекрасно същество иначе то щеше да сподели съдбата на другарчето си по игри, което в деня след прибирането на Петър от АРС, беше намерено мъртво. Двамата с Петър много си приличаха и вероятно жертвата е трябвало да бъде друг.
Единадесет месеца Пепър търпеливо чакаше в клетка 16. Тези, които са разхождали кучета в Богров знаят, че той се разбираше и разхождаше с всички кучета, обичаше да прегръща хората.
Септември 2012 година Петър участва в снимките на втората част на филма 300 –та. От продукцията помолили за куче със собственик, защото не се знаело за поведението на куче от приют. Така и никой не разбра, че този дисциплиниран артист, който изкара на два квадратни метра шест часа е без дом. На връщане към приюта Пепи плачеше, когато позна мястото започна да подскача радостно, беше се прибрал в къщи.
Днес Петър е част от едно прекрасно семейство в Германия. Преди да замине, за по-малко от месец, в приемния дом той научи основните команди на немски и по думите на учителя си е перфектно куче.
Историята на Петър е написана от много участници – АРС , които спасиха живота му и му дадоха подслон, дарителите помогнали със средства за лечението му, госпожа Мартина Русева и нейните колеги, които му помогнаха да замине и разбира се неговата чудесна стопанка госпожа Вендт, която спря избора си на него. Когато разбра историята му тя само ми обеща – Аз много ще го обичам!
Седем месеца след осиновяването му госпожа Вендт казва:
Искам да напиша няколко изречения за Пепи. Той е красив и пленителен – наистина е просто чудесен. Той е благодарен за цял живот. Интелигентен и винаги иска да угоди. С другите ми три кучета е много социален, страхотен джентълмен. Винаги бих взела куче от организация за защита на животните – Пепи е куче мечта, обичам го от все сърце. Най-добрите кучета се намират в приютите. Ясмин
Това е една Коледна история за това какво можем да направим, когато сме заедно, когато сме много, когато вярваме и продължаваме да правим добри неща! Благодаря ви Добри хора!!!
Comments are closed.