Спешен зов за помощ: Петър, залят с киселина

Няколко думи от хората, които се грижат за Петър в Гоце Делчев:

Приятелите на Пешко от кв. Гоце Делчев написа
юни 2nd, 2012 at 23:28 | EDIT

Пешко се появи в квартала ни преди две години. Доведоха го за пазач. За две години на верига, зад желязната ограда, сред собствените си изпражнения, често без вода и на мухлясал хляб, той не изгуби надежда. Някои от хората в квартала искаха тайно да срежат веригата, за да може това измъчено животно да почувства свободата. И ето … той я получи. Може би вече непотребен, той се мотаеше сам по улиците. Излизаше под дупка в оградата, която сам е изкопал в цимента. Но се връщаше пак там, сред отпадъците, където е единствения дом, който познаваше. Постепенно всички го опознаха. Пешко стана част от групата на полянката. Свикна да получава храна. Хората, които са го срещали из квартала, дори и непознати, много често му се радваха, защото той е много контактен и много доверчив. Понякога не му разрешаваха да играе с някои домашни кучета, даже отнасяше ритници, затова, че е ничий. Но повечето от нас си го обичаме.

Когато преди няколко дни се появи с голямо кърваво петно на гърба, никой не искаше и да допусне, въпреки че се усъмнихме, че е възможно да бъде залят с киселина … и до последно не ни се вярваше… и за това сме виновни, че го оставихме да страда поне един ден повече. Само, че той и в това състояние се радваше на хората, но не играеше с приятелите си. Слава Богу, за пръв път в квартала ни, а се надяваме и за последен, се случи такова нещо, защото не искаме и да допуснем, че в кв. Гоце Делчев живеят хора, които са способни няколко дни след голямо земетресение да мислят за друго голямо зло.
В цялата история има нещо хубаво. И това е, че когато се обадихме в Богоров и разказахме за случая на Пешко и помолихме за съдействие отговорът беше – Тръгваме веднага.

Искаме да благодарим на хората, които работят в Богоров, на лекарите от Централна ветеринарна клиника, които са го прегледали и на всички приятели на Animal Rescue, които отделиха пари за да може кучето да се лекува. Пешко е третото куче от поляната, на което се налага да помагаме този месец, за щастие за другите две края беше щастлив, те намериха дом. Това е причината да сме малко финансово изтощени, но събираме средства, за да възстановим поне чест от сумата, за да могат парите да послужат на някой друг. Надяваме се това добро куче Пешко да е преживяло последното си голямо изпитание и понеже е само на три години да има шанс да разбере какво е това дом. Вярваме, че ще се намери поне един човек, който да открие зад тази скромна, доверчива физиономия Приятел и да помогне да на кучето с голямото сърце – Пешко.

РЕДАКЦИЯ 02.06

Мили хора, паричките, нужни за лечението на Петър се събраха! Той не е и сънувал, че има толкова много приятели!

Петър е от Гоце Делчев. Живее там от три години – поредният пазач на изоставен склад. В началото човешките пазачи уж го гледали, но после го вързали „както си трябва“ – на метър верига, без храна. Когато Петър започнал да прилича на концлагерист и да се храни със собствените си изпражнения, един съсед заплашил пазачите, че ако не му подобрят условията за живот, ще се стигне до саморазправа. След скандали, раздразнени, но уплашени, пазачите отвързали Петър и го изгонили. Той обаче продължил да се върти там, колкото и да го гонели – не познавал друг дом, горкият…

Положението с кучетата в кв.Гоце Делчев е като цяло доста овладяно. Благодарение на многото отговорни хора в квартала, кучетата в района са кастрирани, ваксинирани и обезпаразитени. Петър включително – макар и едър, той е спокоен пес, живее в кротка група от няколко кучета, посреща и изпраща своите човешки приятели, хората го обичат… изобщо – води спокоен кучешки живот.

Но явно е пречел на някого.  Бил му е такъв трън в очите, че този някой е замислил, че и осъществил изродски, коварен план за унищожаване на Петър. Добрите хора, които се грижат за него не вярват извършителят да е някой от квартала – при тях такива случаи не се случват, нямат си стрелци с въздушни пушки от балконите, нито се хвърля отрова. Хората вярват, че по-скоро е бил наранен от същите пазачи в склада като наказание за това, че им е коствал разправии. Те няма да оставят този случай да отмине сякаш не е станало нищо.

А Петър?
Човек, който не се е изгарял с киселина не може да си го представи – паренето, прояждането, непоносимата болка. Киселината сякаш захапва и не може да бъде махната, впива се все по-дълбоко…  Такива рани са големи по площ, инфектират се бързо и става една страховита гнойна пихтия. Точно като на Петър.

За лечението на Петър са необходими 240лв.
Разбираме. Разбираме безпаричието. Разбираме, че вече ви молихме за (Айседора) Дънкан. Разбираме дори това, че Петър не е едно сладко кученце и едва ли ще събуди много състрадание… Всичко разбираме.. Обаче сме длъжни да опитаме. А вие – aко имате някаква възможност – включете се с малка помощ: ДАРЕТЕ ЗА ПЕТЪР.

Comments are closed.

Scroll to Top