Ден от живота на Сантра

Ден като ден.  Доброто куче развява дупе и подскача около стопанина си. Ура! Разходка! Къде отиваме? Скача в колата със затаен дъх, а по пътя, с радостно очакване отчита всяко намаляване на скоростта. Багажникът се отваря – скок-подскок, къде сме!? Колко е интересно всичко, нали? Какво… Чакай! ЧАКАЙ!!!!! Какво става!? Чакай, отвори колата, аз не успях да се кача! Спри! Хей! Забрави ли ме? Какво става, защо не ме вземеш!?! Моля те, почакай, аз съм тук! Хей!!! Тичам след теб, не виждаш ли!? Моля те, спри, какво стана, защо не ме взимаш с теб!? Спри, само спри, спри, моля те… Но колата изчезва по пътя, а Доброто куче неусетно се е превърнало в Бездомното куче – невидимо, гонено, обречено на болка и самота.

2013-01-24 09.58.14 Изображение119

Запознайте се със Сантра – една мила и простодушна ротвайлерка, изхвърлена от стопаните си на улицата в разгара на зимата с много зле наранено краче. В първите седмици Сантра се скитала на 3 крака, но постепенно започнала да използва предната си лапа накриво, като патеричка.

Сантра е много мило и комуникативно момиче, кротко и недоминантно, пълно с обич за човеците – постоянно търси човешката компания и се старае да се навърта около хора при всяка възможност. Такива кучета рядко се справят на улицата, особено на 3 крака. Другите животни бързо усещат слабото им място, започват да ги гонят, да ги лишават от малкото храна, която им е отредена и ги изтикват от хранителната верига, докато си отидат бавно и безславно.

Натам се беше запътила и нашата Сантра. Приехме я като една торба кокали, със странно изкривено краче, че и малко преди разгонване – пълен комплект нещастие, така да се каже. Много ни се искаше да можем да оправим това предно краченце, но уви – състоянието на Сантра се оказа нелечимо – беше направила фалшива става след лошото счупване, която според докторите в ЦВК и е причинявала голямо неудобство и постоянна болка.

DSCN6130 DSCN6135

Така Сантра се превърна в поредното трикрако момиченце на приют Богров. Още едно от многото ни прекрасни, кротки, напълно домашни инвалидчета, което ще чака с месеци, а може би и с години, докато успеем да му намерим Човека. Злото, причинено набързо от мързел, безотговорност и кораво сърце, отхапа едно краче от Сантра, но не успя да сдъвче доброто и сърчице. Сантра е все така кротка, усмихната и предана на човека. Защото дори без дом, без крак, без бъдеще – Доброто куче си остава добро куче. Остава само да чакаме нейния Добър човек.

сантра 2 сантра1

Comments are closed.

Scroll to Top