„За 3 години от Animal Rescue Sofia сме задомили над 1700 животни“ – съобщение, което не прави особено впечатление на никого, освен на хората, които знаят какво означава да поемеш едно животинче от улицата.
Да го намериш, да го прибереш, да го стабилизираш, гледаш, подготвиш, натъкмиш, да му осигуриш местенце в чужбина, да го закараш при надеждни колеги, а там вече да му търсят постоянни стопани… процесът е дълъг, трудоемък и включва усилията и всеотдайността на наистина много хора.
Поради огромното текучество в повечето случаи не можем да отделим времето, за да ви разкажем подробно историята на всяко от кучетата, на които успяваме да помогнем.
Конкретните герои обаче са ви сравнително познати – това са т.нар. „въшчици“ или „трошици“, както ги наричахме ние – едно кучило, изхвърлено в кашонче от коравосърдечните стопани на майката тази пролет.
Началото – първи дни в дома на Анелия
Всички – израстнали и щастливи – хлапетата с Анелия това лято
Беше 25-ти април, когато тези ситнежи се явиха в приюта ни, а днес – 8 месеца по-късно, вече можем да сложим един голям печат „ПРИКЛЮЧЕН“ на техния случай – въпросът на всяко от кучетата е уреден – всички са щастливи, обгрижени и се намират на правилното място.
Помолихме приемната стопанка на кутретата – нашата приятелка Анелия Камбурова да разкаже с няколко думи тяхната история за блога, вместо това получихме списък с благодарности – съвсем уместен и много илюстративен за това колко много усилия са нужни, за да се поправи една елементарна, но груба грешка.
Грешката на стопаните на майката на тези бебоци, които са я оставили некастрирана, а впоследствие са изхвърлили по най-безотговорен (и смеем да добавим – престъпен) начин малките на възраст, на която не биха оцелели сами… Ето на кого иска да благодари Анелия:
„- Благодаря на човека, който е намерил плика с кученцата в кофа с боклук и ги е занесъл във ветеринарната клиника.
– Благодаря на лекарите от Централна ветеринарна клиника, които са им дали шанс и са се свързали с АРС.
– Благодаря на Animal Rescue Sofia, които са ги поели после и им потърсиха приемен дом.
– Благодаря на лекарите от Добро Хрумване, които спасиха Борилчо и лекуваха подрастващите калпазанчета.
– Благодаря на всички роднини, приятели, познати и съседи, които помагаха морално и материално, кой с каквото можеше. Специална благодарност на съседите, които ни изтърпяха няколко месеца.
– Благодаря пак на Animal Rescue Sofia, чрез които Караман, Боил и Дора станаха холандци – Кай, Форест и Майра.
– Огромни благодарности на партньорите на Animal Rescue Sofia в Холандия, които ги гледаха и им намериха чудесни стопани.
– Благодаря на Володя, с когото самоотвержено ги отгледахме с много любов.
– За пълнота благодаря и на себе си и особено на тях, че са толкова чудесни.
Още докато БОРилчо се БОРеше за живота си и спеше с кутия от обувки между възглавниците на леглото ни, си обещахме с Володя, че ще си остане при нас. Обещанията се спазват, нали, и официално го осиновихме тъкмо преди Нова година.
И така, бъдете много щастливи, любими кученца, за радост на стопаните си!“
Дора, Боил и Караман с новите си семейства в Холандия
И тъй! Равносметката е проста – 3 в Холандия, 1 в дома на приемните стопани – всички кутрета от тази сага вече живеят втория си (впрочем, за Борил – това май е третият) си живот.
Ето краткото описание на тяхната история:
Спешна нужда от приемен дом << април, малките търсят грижа и обич
От трошици към кюфтенца, една трансформация в картинки << юли, дребосъците растат в приемния си дом при Анелия
45 котки и кучета пристигнаха в Холандия, Германия и Австрия! << ноември, след сума ти перипетии, 3 от трохите заминават при едни от най-готините ни партньори в Холандия
>> Декември, Анелия и Володя осиновяват официално Борилчо (кутрето, за което се бориха със зъби и нокти, но успяха да го спасят от коварната болест)
>> Януари – всички са най-сетне при новите си стопани в Холандия – всеки задомен според характера и потребностите си във възможно най-подходящия дом.
Борил като бебенце и днес с Анелия
Сърдечни поздрави за всички наши приемни стопани, доброволци, дарители, колеги и съмишленици, защото АРС е съвкупност от усилията на всички тези хора, заедно. Нещо, което смятаме за малко чудо в нашата мила България, където всичко се цепи, дели, отлюспва и разединява.
Съединението наистина прави силата, мили хора. Благодарим ви, че сте с нас!
Comments are closed.