Отново имаме за съобщаване множество добри новини! Какъв вид ли? Ами, включват дълъг път, нови домове, размахани опашки и щастливи кучета и хора!
Без повече увъртания, нека ви представим новите австрийци!
Алфред е кокер на 9 месеца. За краткия си живот, Алфред вече е сменил трима стопани, без самият той да е направил нещо лошо. Човекът, който го купил първоначално, скоро установил, че всъщност не иска да гледа куче и го оставил, уж временно, при свой познат. Не е изненада, че познатият, който пък изобщо не е искал куче, решил да остави Алфред при нас, когато проумял, че „стопанинът“ няма да се върне. Не било писано обаче да намерим дом на Алфред още тогава – пред портите на „Фермата“ , човекът се заговорил с друг посетител, който пък искал да осинови куче от нас, а ние сме взели да го разпитваме и да се правим на важни, та човекът си тръгнал ядосан и без куче. Та в крайна сметка, каишката сменила ръката, която я държи, без досадни подробности като интервюта и договори. 2-3 месеца по-късно, Алфред, който вече не беше бебе, все пак се озова при нас, тъй като и третият му стопанин се отказал да се занимава с куче. От него всъщност научихме и за одисеята на Алфред. Е, крайно време беше милото момче да си намери дом, където да остане завинаги!
Тази сладка хъски госпожица е във „Фермата“ от няколко месеца. Без бой си признаваме, че ще ни липсва – такива кротки и послушни хъскита не се намират под път и над път. Със сладкия си нрав, Снежинка ще направи някой много щастлив!
Арчи е английски сетер, намерен в ужасяващо състояние. За щастие – намерен от сърцатата Нели, която не само го лекува, но и го приютява и обича за цяла година! Спомен от продължителния глад и лошата храна остава – пикочния му канал и бъбреците са увредени и Арчи трябва да се храни само и единствено със специална медицинска храна. Вероятно цената на тази храна става причината, Арчи да не намери своя стопанин сред сънародниците ни и Нели се обърна за помощ към нас. Вече получаваме възторжени писма от осиновителите му – Арчи е най-страхотното куче и си е тяхното куче!
Паспарту също стана австриец. Момчето е на около годинка – намерен като бебе, осиновен скоро след това и върнат отново. Така се случи, че баш приемната му майка пише тези редове, така че – сълзите от щастие си се подразбират. Късмет, слънчо мой!
Роко е на около годинка. Намерен и прибран приемно от добри хора, на Роко не му се наложи да се запознава с приютския живот.
Директно от приемните си домове тръгнаха и най-малките пътешественици – кутретата!
Санто и сестричката му си имаха техен осиновителски уикенд, но не бяха харесани тогава.
Малко по-късно сестричката беше осиновена, а Санто предпочете да си потърси късмета в
чужбина.
Аполо и Акко са братчета, изоставени, а после и намерени, в столично гробище.
Братчета са и Трак и Тик. Те бяха намерени в гора, заедно с майка си и сестричката си.
Амели пък е зарязана пред кабинета на ветеринарен лекар. За нейн късмет – пред добър
ветеринарен лекар, който я приюти и подготви за път.
Както обикновено – Калчо (нашето бусче) не се върна празен!
За пореден път, нашата прекрасна Зандра Щиби не само намери домове на шаровците, но успя да събере и цял тон храна!
Хубави гранулки за фермерите:
И консерви и паучове са по-старичките ни и беззъби обитатели:
Тези 11 кучета получиха бленуваното щастие, благодарение на усилията на толкова много хора!
Благодарим ти, скъпа Зандра, че обичаш българските несретничета така, както ги обичаме ние!
Благодарим ви, мили дарители, че направихте това пътуване възможно!
Благодарим ви, приемни стопани – без вас, кутретата нямаше сега да са там – в щастливото си бъдеще!
Comments are closed.