Промени в Закона за защита на животните

Редакция:
23.01.2014

Поради появилите се спорове и различни спекулации относно юридическото тълкуване на проекто закона, направихме запитване до юрист, който да изготви правно становище. Публикуваме го на Вашето внимание:

На вниманието на:

АР София

 Във връзка със запитване относно:

Проект за изменение на Закона за защита на животните

 

Законът за защита на животните е в сила от 31.01.2008 г. и е претърпял няколко изменения  и допълнения през годините.

Законът урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона „(2) Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.“

На 15.01.2015 г. на страницата на Министерството на земеделието и храните на Република България е публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на закона за защита на животните.

Съгласно § 1 от Проектозакона, в Закона за защита на животните се създава се нов чл. 10 със следния текст:

„Чл. 10 Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните утвърждава Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените животни в съответствие с изискванията посочени в глава 7.7 от Терестриалния код за сухоземните животни на Световната организация по здравеопазване на животните.“

В мотивите към Проектозакона е посочено, че измененията и допълненията в Закона за защита на животните са необходими във връзка с необходимостта от изготвянето на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените животни, по-конкретно и поради следните причини:

  1. Създаване на общо правно основание, според което Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието и храните утвърждава Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените животни в съответствие с изискванията посочени в глава 7.7 от Терестриалния код за сухоземните животни на Световната организация по здравеопазване на животните. Като страна член на Световната организация по здравеопазване на животните Р България е задължена да спазва разпоредбите, посочени в Терестриалния код.

Опасенията на природозащитните организации в България е, че на основание тези изменения в Закона за защита на животните ще се въведе евтаназията като мярка за регулиране на популацията на безстопанствените животни.

Действително, в глава 7.7 от Терестриалния кодекс, като средство за контрол на популацията на бездомните кучета е предвидена и евтаназията. Следва да се обърне внимание, че Терестриалния кодекс съдържа препоръки към страните членки на Световната организация за здравеопазване на животните и дава право на избор за методите за справяне с популацията на бездомните кучета, но не задължава членките да прилагат конкретни мерки.

В чл.7.7.6 от Терестриалния кодекс се описват отделните мерки за ограничаване броя на безстопанствените кучета, без да се задължават страните членки да практикуват конкретни методи, като изрично  подчертава, че мерките следва да са съобразени с контекста на всяка държава и обстоятелствата по места. Изрично в текста се посочва, че евтаназията като самостоятелен метод не е ефективна мярка за контрол.

чл. 7.7.6, т. 11 от Терестриалния кодекс гласи: Когато се практикува евтаназия, трябва да се следват основните принципи на Терестриалния кодекс, като преимуществено се прилагат най-практичните, бързи и хуманни методи и се осигурява безопасността на оператора. Независимо от използвания метод, е важно да се сведе до минимум стресът, безпокойството и болката, като следва операторите да бъдат адекватно обучени.

Следват Таблица 1, която показва обобщен анализ на методите за евтаназия на кучетата и коментари относно методите за евтаназия на кучета.

В б. c) от коментарите се посочени методите, които са неприемливи от гледан точка на правилата за хуманно отношение към животните. По този начин не може да се приеме тълкуването от някои организации и лица, че таблица 1 чл. 7.7.6, т. 11 съдържа препоръки или препоръчителни методи за евтаназия.

Като страна членка на Световната организация за здравеопазване на животните, България следва да се придържа към посочените в Терестриалния код методи за борба с безстопанствените животни, но не е задължена да въведе евтаназията като такъв метод.

Само на основание Терестриалния код не може да се прилага евтаназията като метод.

Въвеждането на евтаназията в България като метод за контрол на популацията на безстопанствените кучете може да стане единствено със закон.

Съгласно действащото законодателство, Чл. 51. От Закона за защита на животните, „Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.“

Законът за ветеринарномедицинската дейност гласи: Чл. 179. (1) Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, с лицензиран ВМП.

(2) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник причините за извършването й и използвания ВМП.

(3) Евтаназия се допуска при:

1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;

2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;

4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.

Тоест, към настоящият момент може да се евтаназират единствено неизличимо болни, заразни и агресивни животни, след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

Проектозаконът за изменение и допълнение на закона за защита на животните не предвижда въвеждане на евтаназията като метод за контрол. Сама по себе си Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените животни не би могла да въведе евтаназията. Дори приемането на наредба, като подзаконов нормативен акт, не би могла да въведе евтаназията като метод за контрол на популацията на безстопанствените животни, поради факта, че не е възможно с подзаконов нормативен акт, какъвто са наредбите, да се изменя закон.

 

От направеното изложение може да се даде следното заключение:

Проектозакона за изменение и допълнение на закона за защита на животните не предвижда въвеждане на евтаназията като метод за контрол на популацията на безстопанствените животни.

Оставам на разположение,

Адв. Георги Почекански

 

 

 

 

Скъпи приятели,

Ето какво получихме на пощата си и си дадохме сметка, че може би много от вас са се разтревожили за предложените промени в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност:

„Здравейте, бихте ли ми казали лично или публикували някъде каква е позицията Ви относно предложените промени в Закона за защита над животните.Фондация Четири лапи публикува на страницата си,че подкрепя предложените промени, други организации пък са против и организират протестно шествие в събота и ние обикновените хора, на които ни е трудно да четем и разбираме определени терминологии в закона, не можем да разберем наистина какво става и защо организациите се карат. Вие сте хората,на които имам доверие и искам вашето мнение.”
По тази причина си позволяваме да публикуваме в толкова късен час. Ето го и нашето мнение:

Предложените промени са изцяло положителни и уреждат някои пропуски на закона, които пречат за цялостното и хуманно решение на проблемите с и на бездомните животни.

В момента решаването на този проблем е оставено на волята и желанието на общините.

Да, някои общини работят и прилагат програмата „Кастрирай и върни“, но повечето не го правят – нямат кастрационна програма и се отървават от бездомните кучета като или тихомълком ги тровят/стрелят или, отново тихомълком, ги товарят в бусове и ги изхвърлят в най-близкия голям град.
Създаването на национална програма ще принуди всички общини да работят по метода „Кастрирай и върни“.

За първи път се появява и концепцията за бездомни котки. Така и трябва, сами виждате, че по улиците има все повече котки и е редно да се вземат мерки чрез кастрация и превенция на изоставянето.

За първи път се урежда въпроса с конфискацията на малтретирани животни. Всички сме ставали свидетели на тормозени кучета и коне, без да можем да направим нищо. Време беше това да се промени.

На много места из интернет пространството се появяват мнения, че чрез промените се цели връщането на масовата евтаназия. Това не е вярно! Чл. 179 от ЗВМД не се променя (а това е членът, който описва кога е възможна евтаназия (при нелечимо болни и агресивни кучета)).
Тълкуването на терестриалния код на Световната Здравна Организация по този начин вероятно се дължи на недобро владеене на английски език. Самият код е препоръка и не стои над българското законодателство – т.е. дори да се препоръчваше евтаназия (а не е така), не може да бъде приложено, без промяна на чл.179.

Друг посочван проблем- изискване за квалификация на неправителствените организации, които осъществяват контрол над приютите.  Не разбираме, защо на квалификацията се гледа с лошо око. Съществуват достъпни курсове за хуманно отношение към животните, които са еднодневни и са задължителни за всички, които работят в приюти. Образоването на контролните органи според нас е положителна, а не негативна промяна.

Чрез промените се засилва контрола над домашните кучета и котки – регистрация и микрочипиране. Също е правилно и логично – колкото и да се работи, докато домашни животни се изхвърлят безнаказано, нищо няма да се промени.

Можем най-искрено да Ви уверим, че няма нищо недогледано от наша страна и опасност от евтаназии няма. Наши представители присъстваха и на двете заседания на работната група, всичко е четено, препрочитано и обмисляно милиони пъти.

Поздрави,

Екипът на АР София

Comments are closed.

Scroll to Top