Животът в клетка, далеч от хората е неестествен за кучетата. Макар в Богров да имат повече общо пространство и да живеят на групи, което е естествено поведение за кучетата, средата им е трудна и натоварваща. Никога не могат да бъдат сами, твърде много са на едно място, ужасно е шумно, има си постоянна миризма, няма много за правене и контактът с хора е ограничен.
Доброволците, които идват да разхождат кучета в приюта им сбъдват мечтите макар и веднъж в седмицата – да потичат по истинска земя, да се порадват на чистия въздух, да бъдат галени, прегръщани, ресани и разхождани само те, да бъдат специални за малко и да сменят обстановката на препълнената скучна клетка. Учат се и на важни уроци – как да общуват с хората, как да ходят на повод, да идват, срещат кучета от други клетки… И най-вече получават човешка грижа и ласка, нещо, за което сънува всеки един от 500-те обитатели на приюта – и мъничетата и пенсионерите, и големите и малките, и ентусиастите и тъжните, че и дори отворковците.
Comments are closed.