„Ако не знаеш какво обичаш си загубен”
Х. Мураками
Случва се толкова леко, толкова неусетно, привлекателно, изумително и обсебващо. Просто у сетивата и за миг не се събужда съпротивление…Всеки, който се е доближил някога до котка, знае. И не случайно доста хора са нащрек. Оправдават се, че не си падат много по котки, погалват ги боязливо, но нищо подобно, избягват опасността да оглупеят завинаги по едно пухкава вирната опашка и няколко опънати мустака. Опитайте, ако не вярвате. Вземете Морис.
Морис, като уважаваща себе си котка, дори не трябва да използва реквизит в своя любовен спектакъл. Държи се съвсем естествено – обича да се гушка и мърка, притежава перфектни хигиенни навици, може да бъде и съвсем самостоятелен – да си подскача самичък и да си гони опашката, ако се налага.
Нали все пак трябва да се откроява от всички други котки, които ги умеят същите тези неща, за да се влюбите тъкмо в него, трябва да знаете, че се разбира и ужасно добре с кучета. И за всеки случай е доста мълчалив, а едното му оченце е по-притворено от другото, вследствие на един гаден херпес вирус, който се опита да го убие, но не успя. Но пък душата му е излекувана, след като е намерен на улицата, окаян, гладен и болен.
Морис търси дом и някой, който да го обича – изумително и обсебващо.
Comments are closed.