Специални благодарности на нашата приятелка Сандра Щиби – Stibi’s Hundeparadies, която не спира да работи за доброто на кучетата от улиците на София.
БЛАГОДАРИМ ТИ, САНДРА, благодарим и на всички твои неуморни помощници: за вече стотици осиновени несретничета; за доброто отношение и професионализма; за храната, която събирате специално за нашите гладници!
ЕДИН ТОН (1000кг) храна докара на връщане от Stibi’s Hundeparadies нашият бус!
Чудесна храна, с която да разнообразим бедното меню на нашите затворничета, с която да захраним многото ни бебешори!
Тринадесет са късметлиите, които намериха обич и дом в Австрия на това пътуване! Повечето са дребосъчета от Бебешориума на Виваком, малки нежелани душици, които биха се превърнали в големи нежелани души, ако не беше този шанс да се свържат със семейства, които да ги обичат.
Късметлии са кутренцата, които никога няма да познаят самотата и тъгата на живота в приют! Тези малячета ще „проговорят“ за първи път на хората на немски и така и няма да разберат какъв късмет са извадили, от каква съдба са се спасили като са попаднали в Богров.
Както се досещате – и тези трошици са от така наречените „кашончовци“ – кутрета, родени по дворовете на хора, стопанства, складове и фабрики. Отгледани до някаква възраст от майка, те са били взети от човека и занесени някъде надалеч. Всяка година по улиците на града така се изхвърлят хиляди кутрета, твърде малка част от които имат късмета да оцелеят.
Странно, но този почин за освобождаване от нежелани животни е всъщност израз на развиващата се култура на отглеждане на кучета и котки. Допреди само 20 години практиката беше нежеланите новородени да бъдат удавяни, днес повечето хора изчакват докато се отбият и ги изхвърлят някъде. Уви, те не си дават сметка, че понякога това е по-нехуманно дори от удавянето.
Австрийка стана и нашата синеока веселушка Фокси. Доброто момиченце го доведоха уж само за кастрация, но остана в приюта. С късметлийския си син поглед обаче успя бързо да грабне вниманието и да намери своя уютен нов дом, далеч от софийските улици.
Яшка много прилича на Катето – както по външен вид, така и по характер. Мила, нежна, кротка, обичлива – тя е едно прекрасно куче. Взехме я сами от улицата на едно софийско село – беше с инфекция на третия клепач – „чери ай“ и изглеждаше просто зловещо. Излекувахме инфекцията, д-р Станкова оперира и момиченцето стана готово за новия си живот в Австрия!
Мъничката Чихи не остана дълго в клетка 8 с другите ни мъничета. 5-годишното момиченце извади късмет и е вече в прегръдките на новите си стопани в Австрия. Представете си – тази малка бълхичка е била изхвърлена от кола в покрайнините на града – за толкова малки кучета животът на улицата обикновено трае само няколко часа…
Благодарности и сърдечни поздрави на нашите приятели в Австрия. Сигурни сме, че новите четирикраки австрийци ще покажат най-доброто от себе си и ще станат кучета за чудо и приказ!
Comments are closed.