Много от кучетата в приюта са кръстени според това какво им се е случило или какви са по характер. Така например имахме Ташунко, който беше прострелян в тестисите и дълго време се възстановяваше, или Божка, която е истински миловидна божа кравичка, само че с опашка и уши. Затова ви представям Адор – от английски, аdorable – очарователен, прекрасен, и смятам, че всеки, който се запознае с това приказно момче, ще разбере откъде идва името му.
Хората и кучетата си приличат по това, че всеки притежава индивидуален характер и различни характеристики. Така например има игриви и плашливи кучета, послушни и палави, социални и асоциални, доминиращи и подчиняващи се.
А какъв е Адор ли!? – той е най-смиреното куче, което съм виждала. На повод ходи повече от идеално, като върви плътно до водача си и ако случайно се разсее за миг и го изпревари – спира, обръща се и чака да го настигнат. Обича да го галят, но не е от кучетата, които сами ще си поискат и ще ви досадят по някакъв начин. Стои кротко до вас и ако вие решите да го дарите с ласка, я приема с отворени обятия. По време на цялото това нещо Адор нито за секунда не спира да върти малката си опашка и понякога се чудя как още не я е разглобил. Прибирайки го в клетката съм забелязала, че ако някое куче му се скара, той моментално показва подчинение като ляга, свива уши и с изражение казва: „не ме бий, ще те слушам”. На година и половина е и е кастриран и ваксиниран.
В момента се намира в стационара ни във вида, в който го виждате на втората снимка, защото явно сладката му физиономия не действа на останалите кучета така, както на нас. Но съвсем скоро козината му ще порасне и ще можете да го видите в най-блестящия му вид.
Някой има ли нужда от такава добра, всеотдайна и абсолютно уникална душица, да му топли дивана и да циркулира въздуха в дома ви с вечно развятата си опашка!?
Comments are closed.