Рекси, още на улицата

Искамe да ви представим Рекси. Тя е самото олицетворение на безусловната любов. Такава, каквато само най-добър приятел и благодарно куче може да ви даде.

Ето и нейната история:

Рекси е очевидно примес с овчарка. Появи се с последни сили, изнемощяла от лутане и страх, слаба та чак ребрата й се четат, в двора на научния институт НИМХ при БАН в квартал Младост. За домашния й произход и възпитанието й в любов към хората свидетелстваше хубавата й червена каишка, каквато имат домашните любимци. Явно изгубена или (не искам да си помисля) изхвърлена от къщи, тя се завъртяла около къщичката на външната охрана с последна надежда за милост и къшей хляб. И слава Богу милостиви и добри служители на института започнали да я захранват, да й носят остатъците от вкусната си храна и така с благословията на охранителите и директора на НИМХ, тя намерила нов дом, макар и в двора на учреждението.

Свикнала с учените хора, посрещала ги сутрин с весело размахана опашка, готова за игра, а вечер ги изпращала към домовете им, радостна че на следващия ден пак ще ги види. И всичко изглеждало добре – един уреден дворен живот, но … както обикновено идва едно голямо НО … Кучета от съседна глутница в безспирната война за територия и храна често минават покрай двора, където живее Рекси и й показват кой „води парада”. Следва първо нахапване, после второ и всеки път тя успява да се оправи. Този път, обаче, нещата са наистина сериозни. Преди няколко дни служителка на института намира Рекси в безпомощно състояние да лежи в тревата, виейки от болка. Благодарение на бързата й и адекватна реакция, кучето е откарано с личен автомобил до приют Богров и прегледано от нашите лекари. Оказа се, че Рекси е безмилостно нахапана, раните са инфектирани и тя не може да си стъпи на едното краче.

Ветеринарните доктори от приюта почистиха и дезинфекцираха раните, сложиха й антибиотик и инжекции. Но Рекси не може да остане при нас, защото приюта е пълен и не можем да поемем в този момент още кучета. Затова е върната в двора на НИМХ и служителите продължават лечението на място. За съжаление Рекси все още не иска да си стъпи на крачето. Може би е нещо по-сериозно и все още я боли…

Как ще продължи тази история зависи само и единствено от нас ХОРАТА.

Рекси няма годинка. Всичко това е преживяла само за няколко месеца живот. Тя все още е дете и има нужда от истински грижи от любящи хора. Ако се съди по липсата на крайче на едното й ухо, тя вече е кастрирана. Съдейки по погледа й по детски наивен, откровен и предан, тя има безмерно добър характер, изключително любвеобвилна е и от нея ще стане чудесен домашен любимец. С този характер тя НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ ДЪЛГО НА УЛИЦАТА. Тя има нужда от обстоен лекарски преглед и лечение, топла храна и любим човек.

Comments are closed.

Scroll to Top