Йода

Всеки път когато ни попадне изхвърлено старо куче се чудим: Ама как? Как ти дава сърце да изхвърлиш на улицата нещо живо, което те е обичало години и било е част от живота и семейството ти. После се сещаме, че има много хора, които изоставят не просто домашните си любимци на старини, а дори собствените си родители. Не че ни става по-добре, не че разбираме постъпката им или позицията им, просто ни изненадва по-малко.

Йода се появи в при нас преди няколко седмици, точно в разгара на кризата за храна. Някой го беше изхвърлил в казана до приюта: дребен, стар, безпомощен, объркан и в лошо здраве. За негов късмет ден по-късно се появи приемен стопанин с думите: вместо да ви пускам пари по сметката за храна, дайте направо да взема някой приемен и да храните едно гърло по-малко. Така Йода се оказа в дом, на топло, със собствено легло, стопанка, куче, също осиновено от нас, и коте. Идеята беше старчето да се закрепи и да замине за чужбина, където да изживее старините си.

Уви не му било писано. Няколко дни по-късно се оказа в болница на системи, с много ниска темепратура и в тежко състояние. Изследванията показаха много лоша биохимия, сърдечна и белодробна недостатъчност. Въпреки, че лежеше денонощно на електрическа възглавница, Йода не успяваше да вдигне над 35C при 38C нормални за кучетата. Три дни след като влезе в болница и малко повече от седмица след като го намерихме, не без да дочака да бъде нагушкан за последно от приемната си стопанка, Йода просто угасна.

Понякога човек може да направим само толкова малко и пак е повече от колкото много кучета плучават за целия си живот.

Ужасно много кучета се нуждаят от дом в последнит си дни, а домове се намират трудно дори за младите и здравите безпородно животни. За сметка на това те успяват да те заобичат и да са благодарни дори и за последните часове от живота си.

Comments are closed.

Scroll to Top