Здравейте! Да ви се представя – викат ми Топчо, Топче, Топърчо и `Ей, малкия`. Приемната ми майка казва, че сега съм Топърчо и ще стана Топър, като Топър Харли, и че съм чаровен като него. Не го знам кой е, но й вярвам.
Аз не помня много-много от историята си. Казват, че мама Сара, истинската ми мама, се е появила изведнъж в един район на София с 5 мънички кутренца, все чернички. След това сме останали само тя, аз, едно братче и едно сестриче. Казват, че сме били малки черни перлички и че сме си приличали като капки вода. Живеели сме на опасно място и една много добра жена ни съжалила и ни прибрала в хотелче за кучета. Братчето и сестричката ми бързо ги осиновили и сме останали само мама и аз. Тогава сегашната приемна мама решила да ме погледат у тях, докато поизрастна.
И така един ден ме взеха с кола и ме закараха някъде. Това вече го помня. Там беше топло и ме посрещнаха две четирикраки каки от нашия вид, които не ми се зарадваха хич и един човек, който пък много ми се зарадва и много ме гушкаше. Веднага тръгнах на разузнаване из апартамента. Открих къде е кутията с кучешките играчки и ги разхвърлях. Убеден съм, че бяха ги приготвили за мен. Открих и откъде вадят храната. После се изпишках на памперса, с което мисля, че ги шашнах и спечелих. След това се заех да убеждавам каките, че съм много готин и че ги признавам за шефки. По-малката кака сравнително бързо се убеди и с нея много си играем – хапем се, боричкаме се, ръмжим си. Като се наспя и ми доскучае, веднага отивам да го споделя с нея. С другата предпочитам да не се закачам.
Какво друго да ви разкажа – хапвам със завиден апетит и раста. Казват, че съм спокоен и разбран, каквото и да значи това. Всичко вече разузнах в тази къща и чакам с нетърпение да започнат да ме извеждат на разходка.
Ами това е, за друго не се сещам. Някой, който много обича чисто чернички кутрета с мъъъничко светло петънце на брадичката, иска ли да му стана най-добрият приятел? Обаждайте се, ще чакам.
Comments are closed.