Две животни на ръба на гладната смърт приехме през изминалата седмица. Това са догото Брус и безпородната госпожица, която нарекохме Скелетчето по очевидни причини.
Брус е на 8 години. Както се вижда – в много лошо състояние е, гладувал е систематично дълго време, засега е отпаднал, слаб и недоверчив.
Наши доброволци го видели да рови около кофи за боклук. Точно го хванали и се появил стопанина. Заявил, че няма пари, не можел да го храни и затова било толкова слабо момчето. Нашите хора обаче решили да проследят ситуацията.
Малко след срещата им, така нареченият „стопанин“ заминал за провинцията за няколко дни, през които не се знае дали някой вообще се е грижил за кучето. След като се върнал специално потърсил доброволците и им завел Брус – заминавал в провинцията, съдбата на животното не го интересува повече.
Трудно можем да си представим колко време е гладувало толкова голямо куче, за да стигне до състояние „тапициран скелет“. Ушите му също са ужасно зле, очевидно е, че е занемарен от години. Брус все още ни няма доверие и не позволява много да се разпореждаме с него, но Веси полага големи усилия и с времето вярваме, че ще успеем да го превърнем в спокойно и здраво куче.
Другата слабушка, която намери подслон в приюта е младо женско куче. И нейното състояние е причинено от човек. Била е затворена незнайно колко дълго в някаква будка заедно с още едно куче. Другото животинче е било взето веднага от хората, които са им отворили след като са разбрали каква е работата. За нашето Скелетче обаче не се е намерил подслон.
А тя е толкова мило и добро куче! Доближава те внимателно, а после ти лепва един мокър нос в ръката – хайде, погали ме, нека да бъдем приятели… Ако не и обърнеш внимание, си долепя хълбока до крака ти – радва се на всякакъв допир. Ако я избуташ – замръзва и стои като истукан с физиономия „тук съм и ме няма“ – само и само да е близо до хората…
Вярваме, че ще успеем да захраним Скелетчето достатъчно бързо, но ще успеем ли да и осигурим човешката обич, за която толкова силно копнее?
Comments are closed.