Светлинка в тунела

Историята на Лъки започва с това, че момиче го намира в един вътрешен двор, лежащ на земята и немърдащ, общо взето предал се вече… с ужасна херпесна инфекция. Прибира го и започва да го гледа в банята си. Свърза се с нас и Ива Захариева и предложи да го заведе на лекар да го види какво-що, т.к. лечението и се стори неадекватно, не беше воден на офталмолог… Снимка на Лъки в началото – ТУК .

Междувременно й предложихме да го даде на стационар, но тя каза, че не може и че не може и да го задържи. Тогава Ива организира котето да бъде прегледано в „Свети Антим“ при д-р Савов. Там  докторът каза, че едното око е загубено, но другото трябва да се оперира. Не приеха Лъки на стационар, т.к. имаха болни от панлевкопения животни в клиниката по това време и беше твъре рисковано.

Попечителката на Лъки се отказа от него. Мислехме дали да не го вземем в Богров, но сляпо коте в клетка само… Спонтанно, макар и без да е говорила със съпруга си Ива просто го грабна и каза, че ще го вземе у тях.

Оперира го д-р Савов като се надяваше, че като махне конюнктивата на едното оче, отдолу може да е запазено. Операцията я плати Десислава Аджарова от Русе, с която Ива продължава да поддържа контакт. След всичко това обаче Лъки си остана слепичък, макар и според нас да виждаше много силна разлика в светлина и тъмнина…

По едно чудо благодарение на AnimalHope Nitra скоро се намери приемен дом в Австрия не само за Лъки, но и за Лени, която също беше при Ива по това време. Отидоха в един приемен дом и двамата, но Лъки много се плашеше от многото котки и затова го прехвърлиха в нов приемен дом, където се влюбиха веднага в него и решиха да си го оставят. След дълги консултации там го оперираха повторно и даже междувременно наистина вижда макар и слаби и размазани образи с едното оче. Живее в Австрия – хората имат куче и още една котка.

Котакът наистина беше уникален. Имаше невероятни способности още тук! Например се катереше на плота в кухнята след известно време на престоя си у Ива, като използваше дръжките на чекмеджетата да се катери по тях. Той е едно момче, което завинаги ще остане в сърцето и, един малък щастливко.

Дневникът на Лъки в dailapa.dog.bg

Comments are closed.

Scroll to Top