Едно писмо от осиновителите на Алба – още подсмърчаме, порадвайте се и вие:
„С Алба (на галено Грациела, защото е грациозна като слон) се разбираме чудесно. Голяма е мазница, все се бута да я галим, да я гушкаме, а най-обича като се опънем на дивана да дойде и тя и „елегантно“ и „грациозно“ да се настани в кратата ни. Спи при нас, задължително под завивката, рови се като къртица, докато се пъхне отдолу и се размазва направо. От време на време ръмжи когато нещо не и харесва, но това не е проблем, първо изръмжава, ние веднага почваме да и говорим с по-строг тон и тя идва да ни ближе ръцете. А вечер като се приберем са едни целувки, едно чудо, както и когато иска нещо, абе Мазниславка от класа е. Х
одим всяка вечер на разходки с наморника, защото си е буклояд, не е останала гладна, винаги има храна в „копанката“, но все да опита и друго, много е пощелива милата (за мандарини умира направо). Няколко дни през деня се гледаха с майка ми, защото тя я води по ветеринари, нямаше никакви проблеми. На НГ беше с нас, ние сме станали и играем хоро, а тя милата стои в средата на хорото и се върти с нас, но за съжаление няма снимка от хорото. Като излезем на разходка постоянно ме следи (понеже основно аз я извеждам) да не би да изчезна, особено ако не я водя аз на каишка, а племенника примерно.“
Comments are closed.