Стихче за Малкия Мук

Днес на пощата ни пристигна обещаното ново стихче от нашата приятелка Маргрета Пановска. Неговият герой е нашия мъничък пострадал приятел – Малкият Мук.

IMG_2719

Ето го и стиха:

Историята на Мук в рими

 

Ден обикновен

в плен на многото.

Минават коли,

возят страшни съдби

по пътища прашни.

И хора минават.

Облива ги студена пот,

извръщат глави,

забързват ход,

опитват се да забравят

видяното.

Там на пътя ням

той

сам в прахта стои

на двете си крачета.

Трепери,

тихичко скимти –

боли, ужасно го боли.

Кой

божествен ще сполучи

да намери него – кучето?

Случаят:

Предна дясна,

задна лява

с ножица здрава

отрязани

две лапи – две крачета –

от плът и от кръв.

Не нокти, не козина,

не цвете,

не връв,

не стъблата на посева,

не дори червей за стръв,

не лозата във лозето,

не за пръв път

ОТ ЖИВОТНО Е РЯЗАНО –

предна дясна, задна лява – за забава.

 

Кой божествен ще сполучи

да намери него – кучето,

преди да се приключи,

преди да стане трупче то.

 

Обаждане в приюта.

Гражданка – задъхано:

„Елате! Кученце с отрязани крака

някой метна от кола.

То се влачи във прахта.

Кой, човекът? Избега!“

 

В очите им текват сълзи.

 

Намерили кучето,

преди да е станало трупче то.

Сърцата им смели – разбити,

душите им бели – сърдити,

те самите – обвити във немощ.

Зов за помощ

към пазителите на реда.

Зов за помощ

към дарителите. На мига

парите се събрали,

ала органите замълчали –

за жестокостите към животни са заспали…

 

На пук лекували краката му,

на пук лекували душата му.

Тук, в София, в един приют

лекували сърца на хиляди приятели на Мук.

А времето лекува всички рани,

от любов когато, е подхранено.

 

Точно месец мина.

На североизток Мук замина.

Стотици километри пропътувал,

клиника край Дунава сънувал.

Нови, истински крачета –

с протези на двете ще крета –

предно дясно, задно ляво,

хванати за неговото тяло.

Цяло пак е малкото телце,

лудо тупка детското му сърчице:

туп-туп, туп-туп. Весел Мук!

 

Кой божествен ще сполучи

да намери в него свойто куче?!

 

Тук случи се,че

грозните ръце осакатиха,

смелите – спасиха,

щедрите – дариха,

златните – сглобиха.

Какво му взеха и какво му дадоха

ръцете дяволски, ръцете ангелски на хората…

_________________________________________

Благодаря на целия ви екип, АРС! Благодаря на дарителите, благодаря на докторите от ЦВК, благодаря на НоваТВ, благодаря на БиоМет, благодаря на Ортовет Медикъл! И не на послдно място – благодаря на хората, които ще осиновят Мук!

Брус (удареният от камион) и Орландо са други много докоснали ме кучета. Може би те ще са вдъхновението ми за най-веселите рими, защото и историите им са щастливи накрая.

Продължавайте да променяте света на кучетата и на хората!
Винаги ще ви подкрепям,
Маги

IMG_2735 IMG_2746 IMG_2749

Comments are closed.

Scroll to Top