Днес на пощата ни пристигна обещаното ново стихче от нашата приятелка Маргрета Пановска. Неговият герой е нашия мъничък пострадал приятел – Малкият Мук.
Ето го и стиха:
Историята на Мук в рими
Ден обикновен
в плен на многото.
Минават коли,
возят страшни съдби
по пътища прашни.
И хора минават.
Облива ги студена пот,
извръщат глави,
забързват ход,
опитват се да забравят
видяното.
Там на пътя ням
той
сам в прахта стои
на двете си крачета.
Трепери,
тихичко скимти –
боли, ужасно го боли.
Кой
божествен ще сполучи
да намери него – кучето?
Случаят:
Предна дясна,
задна лява
с ножица здрава
отрязани
две лапи – две крачета –
от плът и от кръв.
Не нокти, не козина,
не цвете,
не връв,
не стъблата на посева,
не дори червей за стръв,
не лозата във лозето,
не за пръв път
ОТ ЖИВОТНО Е РЯЗАНО –
предна дясна, задна лява – за забава.
Кой божествен ще сполучи
да намери него – кучето,
преди да се приключи,
преди да стане трупче то.
Обаждане в приюта.
Гражданка – задъхано:
„Елате! Кученце с отрязани крака
някой метна от кола.
То се влачи във прахта.
Кой, човекът? Избега!“
В очите им текват сълзи.
Намерили кучето,
преди да е станало трупче то.
Сърцата им смели – разбити,
душите им бели – сърдити,
те самите – обвити във немощ.
Зов за помощ
към пазителите на реда.
Зов за помощ
към дарителите. На мига
парите се събрали,
ала органите замълчали –
за жестокостите към животни са заспали…
На пук лекували краката му,
на пук лекували душата му.
Тук, в София, в един приют
лекували сърца на хиляди приятели на Мук.
А времето лекува всички рани,
от любов когато, е подхранено.
Точно месец мина.
На североизток Мук замина.
Стотици километри пропътувал,
клиника край Дунава сънувал.
Нови, истински крачета –
с протези на двете ще крета –
предно дясно, задно ляво,
хванати за неговото тяло.
Цяло пак е малкото телце,
лудо тупка детското му сърчице:
туп-туп, туп-туп. Весел Мук!
Кой божествен ще сполучи
да намери в него свойто куче?!
Тук случи се,че
грозните ръце осакатиха,
смелите – спасиха,
щедрите – дариха,
златните – сглобиха.
Какво му взеха и какво му дадоха
ръцете дяволски, ръцете ангелски на хората…
_________________________________________
Благодаря на целия ви екип, АРС! Благодаря на дарителите, благодаря на докторите от ЦВК, благодаря на НоваТВ, благодаря на БиоМет, благодаря на Ортовет Медикъл! И не на послдно място – благодаря на хората, които ще осиновят Мук!
Брус (удареният от камион) и Орландо са други много докоснали ме кучета. Може би те ще са вдъхновението ми за най-веселите рими, защото и историите им са щастливи накрая.
Продължавайте да променяте света на кучетата и на хората!
Винаги ще ви подкрепям,
Маги
Comments are closed.