Здравейте, добронамерени хора.
Аз се казвам Ария, а това до мен е сестра ми Кали. Ние сме така наречените кашончовци. Някога си имахме дом, семейство и майка, но вече не. Сега сме като игли в купа сено в приют Богров. Част от над 500 животни, които очакват своя човек. А мислихме, че сме родени с късмет.
Неотдавна – някой си септември миналата година – нашата майка ни дари с живот. Бяхме повече, но оцеляхме само ние двете. Живеехме на топло и по цял ден се гушкахме в мама. Тя беше породисто куче, но ние се родихме без порода, защото с баща ни се беше запознала случайно, един ден в парка. Нашият стопанин, не ни харесваше. Караше се на втората ни майка, която много ни се радваше и много ни глезише, но чувахме как често спорят, че нямат възможност да ни гледат, че сме грешка на природата и че скоро ще ни оставят. Тогава не знаехме какво значи това, бяхме свикнали с ласките и редовното хранене. Мислихме, че сме обичани и че стопанката ни ще надделее над стопанина, но колко сме грешали…
Осиновена – Кали – родена на 7 септември 2011г.
Така в един обикновен ден, съдбата ни застигна и ние станахме безполезни обикновени кучета…Стопанина дойде, сложи ни в кашон покрит с лепенки на кроасани и ни изведе навън. Помня, че чух как мама лае, а стопанката плаче и след това ме застигна непознато до тогава чувство. Чувство, което накара цялото ми тяло да замръзне и ме скова – студ. С Кали се сгушихме една в друга, но нищо не се промени. След кратко, стъпките на бившия ни човек заглъхнаха и останахме само ние.
Осиновена – Ария – родена на 7 септември 2011г.
На тъмно и студено, където прекарахме часове виейки, плачейки и търсейки мама. Вече бяхме загубили всякаква надежда за спасение, а и не си усещахме крачетата. И тогава видяхме светлината на деня и една мила женица, която ни гледаше уплашено. Помня, че се присвих в Кали и си помислих, че сигурно сме много грозни и страшни, щом жената ни гледа по този начин, а стопаните ни оставиха. Проклинах липсата си на порода. Но се оказа, че съм грешала. След кратко колебание, бяхме извадени от кашона, гушнати и завити в якето й и се озовахме в дома й. През цялото време тя трепереше над нас, говорише ни миличко, стопли ни, нахрани ни и не спираше да повтаря колко сме сладки и пухкави, а на следващия ден ни предаде на ARS. Оказа се, че все пак имаме късмет, защото бяхме улучили един от малкото моменти, в които да имат място за бебета. А пък нашата спасителка се вайкаше цяла нощ, че няма как да ни гледа, защото пенсията й е малка и няма как да отдели пари, за да ни храни и ваксинира.
И така малко по-малко, нещата се наредиха. Често с Кали си говорим какви искаме да са новите ни стопани, къде искаме да живеем, двор или апартамент предпочитаме, да имат ли други животни или не….но тези приказки винаги са кратки, защото в крайна сметка стигаме до съгласие – искаме просто да бъдем обичани – независимо от кого и къде.
Comments are closed.