Ганата взе и Матилда.
Майката с прегазените бебета от магистралата, която откърми 7 изхвърлени новородени, вече я няма. Отиде си. За два дни си отиде най-доброто момиче.
Прокашля един-два пъти, качи температура, легна… и повече не можа да се изправи. Какво ли не опитахме – не успяхме. Загубихме я. Завинаги.
Казват, че кучетата нямат душа. Че не могат да мислят, че не изпитват благодарност, вина или обич. Че поведението им е комплект от инстинкти и реакции, че са „просто животни“… Глупости са това.
Матилда не беше нищо „просто“, а личност. Такава, че ако имаше човешко тяло, щяхме да я наричаме „светица“. Кучета като мама Матилда са единици и остават завинаги в сърцето.
Матилда беше един черен ангел. Една нежна, добра, умна, послушна и деликатна душа. Всеотдайна майка, верен и предан другар. Ако за Матилда няма Рай, значи няма Рай за никого.
Прости ни, че не можахме да те спасим.
Прости ни, че не можахме да ти помогнем да спасиш и малките.
Прости ни. Ще те обичаме винаги, мило момиче.
Продължаваме да се борим с ганата в клиниката на приюта.
Благодарим на хората, които ни помогнаха до момента – имаме огромна нужда от подкрепа. Ако можете да се включите, дори да е със съвсем малко – молим, направете го.
2 от сирачетата, отгледани от Матилда, си отидоха се нея. Битката продължава за останалите…