Това е Брутъл. Огромен пес, прекарал 5 дълги години в самота – затворен в кочина 3х3, докато е служел като ненужна жива аларма.
За толкова години Брутъл не е напускал своя затвор, лишен от контакт с хора или други животни. Единствените хора, които виждал били „стопаните“ му, които хвърляли храна отвреме-навреме. Резултатът – 0 доверие, агресия и непоносимост към допир.
Брутал намразил хората с пълно основание. Неговите стопани дойдоха при нас в края на юни, за да поискат да го приберем – щели да рушат кочината му, не можели да го махнат от там. Не можели дори да го приближат – хапел.
С чудеса от храброст някак дойде при нас (браво, Веси!). Отделихме го от другите животни, сложихме го до удобна къщичка, вързан. Дойде ред за работата на на Светльо – такъв случай може да бъде решен само с много обич и търпение.
Брутал ухапа жестоко Светльо още на първата им сесия по човеколюбие. Въпреки това, Светльо прекара 4 седмици в търпеливо социализиране. Всеки ден, по 2 или 3 пъти Светльо седеше с Брутал, говореше му, предлагаше му изкушения или просто присъстваше в неговия свят. В началото Брутъл се мяташе на веригата да го уплаши и ухапе, но постепенно започна да поддава. Един ден взе храна от ръката на Светльо. Седмица по-късно идваше при него да се гали.
Светльо беше решил, че вече е време да почнат да се учи да ходи на повод, когато един следобед откри Брутал неразположен и по-тих от обикновеното. Докторките поискаха да направят кръвна проба и се взе решение да го изчакат да огладнее през нощта, за да може да го примамят и затиснат за кръвната проба на другата сутрин.
Твърде късно обаче. Великанът си беше отишъл през нощта от нещо, което аутопсията изясни като стара деформация на бъбреците, довела внезапно до остара недостатъчност.
Брутал загина преди да успеем да му помогнем. И всичко това, защото е бил използван и съсипан от хората, които така и не са пожелали да се погрижат за него. Толкова много кучета живеят живота на Брутал в България… престъпно е. Стотици хиляди кучета, вързани на къси вериги вяхнат ден след ден, губят обичта си към хората докато служат безсмислено за аларма. А самотният им лай е пулс на един жесток и тъжен живот, докато станат ненужни.
Сбогом Брутал. Толкова ни се искаше да ти помогнем…
Comments are closed.