Някога бяхме домашни кучета – обичаха ни, гледаха ни, грижеха се за нас…Или поне така си мислехме. Смятахме, че сме най-добрият приятел на човека и че сме намерили семействата, в които ще прекараме целия си живот – чак до старини, че сме нещо повече от аксесоар или нова модна придобивка…Уви, не се оказа така. Вярвахме в много неща – до деня, в който се оказахме сами на улицата – все още с каишка/верига, показващи, че сме нечии. А вече бяхме ничии, поредните бездомничета. Но все още вярваме – в това, че сме най-добрият приятел на човека. Просто се оказа, че не сме попаднали на правилните хора. Но сме убедени, че те – истинските ни семейства, ще се появят. Ние сме Гинес и Верижко – а това е нашата история… И историята на много други.
★★★★★
Гинес е на 2,5 години. Намерен е в столичен квартал все още с каишка на врата. Мислехме, че е изгубен, но така и не го потърсиха. Надяваме се името да му е на късмет – кръстихме го на друго наше куче с абсолютно същия външен вид, което много бързо си намери дом в Австрия. Дано и този Гинес бързо открие своето ново семейство. А какво да кажем за характера му? Гинес е разкошен красавец (снимките говорят достатъчно), а освен това е мил и много добродушен. Едно наистина страхотно куче!
Верижко е осиновен!
Comments are closed.