Руфъс – кученцето, което оцеля

В една страна с доминираща мачо-култура думата „кастрация“ звучи страховито.  Много хора реагират дори физически – потрепват, когато им обясним най-добронамерено, че кастрацията е полезна за техния любимец и е рутинна операция от типа на махането на сливици. „Да го кастрирам ли!? Това е нехуманно!“ отрязват те и не искат да слушат повече.

Поразителното е, че много от тези хора в същото време постъпват по особено нехуманен начин с нежеланото поколение на животните си. Някои ги давят, други ги изхвърлят като новородени, трети – след като са отбити от майката. Независимо от кой вид „кашончовци“* са обаче – съдбата на повечето от тези бебета е ясна, кратка и мъчителна. Въпреки това, хората намират именно превенцията на тези зверства за „нехуманни“…

Това тук е история на кутренцето Руфъс – един мъник, преминал през големи премеждия, който вече е холандец – една страна на нехуманни злодеи, които кастрират домашните си любимци и нямат бездомни животни по улиците.

 27-05-2013 073

Неговата история започна така, както на повечето нежелани кашончовци – роди се една ледена нощ под един фургон в един двор. Въздухът беше леден, а тялото на мама – горещо. Така че Руфи се сгуши на топчица сред 8-те си братчета и сестрички, пийна за пръв път млечице, и се унесе.

Новият свят е тих и тъмен за малките кученца. Те се раждат слепи и глухи. Единствено работят  техните нослета и огромната им жажда за живот. За няколко дни, Руфи и останалите бебоци станаха малко по-кръгли, научиха как се суче и как се спи, но най-вече, коя е тяхната мама и как винаги да се стремят да са близо до нея.  Така че те не чуха, когато човекът дойде и с ритници пропъди майка им. Не видяха и как грубите му ръце ги вдигат и хвърлят в някаква торба.

Тогава усетиха миризмата на майка си за последно.
След това беше студ. След това беше глад. След това беше време за самота и за смърт.

Така ги намери добрият човек. 1,2,3… цели 9 новородени топчици. На студа. Той нямаше време, нито сили, нито пари, за да им помогне, но нямаше и сърце да ги подмине. Занесе ги в мазето на блока си, поне да не са на студа. Сипа им попарата, която бяха давали на него като малък – хляб с кисело мляко и се помоли наум да оцелеят.  В началото беше добре, сякаш имаха сили, сякаш бяха на път да се справят. В големите студове обаче бройката внезапно намаля. Отиде си едно. След това още едно. Още едно. Възрастният човек не знаеше какво да прави. Когато останаха 4 кутрета, той се качи на рейса и пътува цял ден до Богров. Очите му бяха пълни със сълзи като ги оставяше.

Тази нощ си отидоха още 2 бебета. Не бяха болни. Просто не им стигаха силите. Шепа живот, без майка, в студа… иска се особена магия, за да оцелееш. А на тези мъници не им беше дадена, не им беше писано. Останаха двама. Взе ги Валя – с надеждата, че в нейния приемен дом магията ще се обърне. Че не е твърде късно, че винаги има надежда.

Същата нощ си отиде и предпоследното бебе. Остана един. Запознайте се с Руфъс.

Обратно на всички вероятности и вселенски закони – Руфъс оцеля. Ден след ден в ръцете на Валя, на топло, прехранен и обгърнат с любов Руфъс каза едно твърдо „НЕ“ на смъртта и се превърна в чудесно кутре.

Толкова добри очи щяха да имат и неговите братчета и сестрички. Тези, които загинаха едно по едно без майка си, въпреки опитите на стария човек да им помогне.

Всяка седмица по улиците на София се изхвърлят десетки, стотици кутрета – родени по дворовете на хора, които не са си направили труда да кастрират женските кучета –къде от незнание, къде от лицемерна обич, къде от мързел.

Има ли кучета без надзор около вас, които не са кастрирани? На паркинга? На бензеностанцията? В двора на вашата фирма или предприятие? Не ги подминавайте. Съдбата на техните бебета ще повтори съдбата на безименните сестрички и братя на Руфъс.  Не ги подминавайте. Кастрирайте ги. При нас е безплатно.

Може и да ви се струва като разправия и сложност – не е. Ще ви отнеме броени часове да вземете, докарате за кастрация, изчакате, а след това върнете на място вече кастрираната кучица. А резултатът ще е огромен – десетки и десетки спасени животи. Спасени, неродени страдалци, чиято съдба иначе би била да измират по улиците на нашия, човешки град.

От Руфъс за всички вас – един топъл поздрав! Нашето момче е вече на 1 година – обичан и обичащ член на едно добро семейство, за разлика от толкова много негови братя и сестри по съдба. Той извади късмет. А тези, които не бяха любимци на съдбата? Ру предпочита да не мисли за тях, но той е куче, простено му е да бъде безотговорен. На нас обаче не ни е. И е редно да се погрижим за нашите най-добри приятели…

27-05-2013 009 27-05-2013 081

* – кашончовци – нежелани домашни кутрета, изхвърлени в кашонче, чувал или просто така от безотговорните стопани на майката някъде в града или околностите му.

Comments are closed.

Scroll to Top