Винаги съм обичала кучета, от дете сутрин завивах салам в салфетка и носех преди училище на кучетата от близкия строеж. Бях на 24, когато се случи ужасът с кучето Мима, на което някой отряза с нож 4-те лапи. По стечение на обстоятелствата, имах възможността да видя кучето на живо докато беше още в Дряново. Гледката беше покъртителна! Месец след това, помогнах истински на първото си безпородно куче – блъснато от кола, го заведох на лекар, оперираха го успешно и го прибрах вкъщи, а то в последствие се превърна в основен източник на усмивки в ежедневието ми. Месец по-късно започнах да ходя в приют Богров, който точно бе започнал да функционира. Тогава беше съвсем различно – доброволците, които идваха се брояха на пръсти, кучетата бяха много по-малко, нямаше голяма организация по разходките – влизах и вадех което поискам.
Отначало ми беше малко несигурно, но бързо се сприятелих с хора с общи интереси, а радостта да се занимавам с кучета, без някой соц-чичко да ми размахва пръст с думите “Ама така не може”, ме накара да се чувствам комфортно на това място. Бях ходила в Сеславци няколко пъти преди това. Разликата между Богров и Сеславци беше от земята до небето. От тогава, вече 2 години, в свободните си дни ходя в Богров. Нещата, които правя доста се промениха, преди разхождах, и къпех бебета, сега карам животни за кастрация и помагам в операционната. Научих се на много неща – как да хващам страхливо куче, как да хващам темпераментно куче, как да предразполагам, мога да гледам процедурата по кастриране без да ми става гадно, махам кърлежи като експерт, и тегля в спринцовки ваксина срещу бяс и антибиотик … Все неща, които не можех да правя преди 2 години.
В началото, започнах да водя за кастрации кучета от квартала. След това, познати ме викаха да водя някое куче от техния квартал. После, започнах да водя всяко случайно срещнато, което не е кастрирано, както и домашните кучета на разумната част от приятелите ми. Убедих се, че кастрацията е единствения начин, след промяната на средновековното мислене сред хората, за справяне с проблема от свръх популация от бездомни кучета. Първоначално ми стана хоби. Сега вече е фикс идея. Как става? Откъдето и да мина се оглеждам за кучета, гледам им ушите. Повечето са кастрирани, но съм попадала и на бременно куче. Да, беше ми кофти, но на паркинга, на който живееше, ми разказаха как предния път, когато родила, всичките ги премазали коли. Защо да се стига до там?
С малки изключения, хората се отдават на размисъл, когато им разказвам за болести като пиометра при некастрираните женски, или за фатални съдби на новородени кученца, и се съгласяват. Други с желание ми се обаждат и искат да им заведа кучето за кастрация, като в случая на вързана дворна женска, чийто стопани една сутрин осъмнали с 9 кучета, вместо с 1… не знаели, че е бременна.
Наскоро един човек, на въпроса ми дали иска да му помогна с транспорт, за да си кастрира дворната кучка безплатно, отговори “Ау не, аз нарочно я оставям да ражда, щом иска, нека си ражда, аз ги раздавам после”. Дали иска?! Нима се съобразяваме, с това какво искат животните!? И за прасета и телета ли важи, защото и те едва ли са се затичали да бъдат изядени. Нима няма предостатъчно нуждаещи се, вече създадени животни, търсещи oтчаятно дом, че да разплождаме нови? Или по-скоро нямат друг избор? Едва ли тази женска има чувства към бащата на бебетата, който впрочем е различен всеки път и присъства само за оплождането, но не и отглеждането. Едва ли държи да има кучета, които да наследят земните й “богатства” след смъртта й. Кучетата също не наследяват и характерите на родителите си. Разбира се, че ще ги отгледа, това е инстинкт, но как можем да очакваме от едно същество със съзнанието на 2 годишно дете да се предпазва от забременяване, или да каже НЕ на мъжкия, или да пожелае аборт?! А тяхното съзнание е точно на толкова. Ако не бихме позволили на умствено увредено момиче в детеродна възраст да роди и да остави детето си в дом, защо бихме позволили на куче да го направи?
А че той ги раздавал, това каква гаранция е, че в следващите 10 години някое от тези същества няма да осъмне в приюта, защото на стопаните му им се родило дете и не го искат повече, или решават, че е много голямо за апартамент, или заминават за чужбина…? И същите тези стопани също няма да са кастрирали кучето нали? Ами неговите малки? Ами техните малки? Такъв им бил късмета? Не, такава ни била немърливостта и егоизма! Същото важи и за домашните породисти. За съжаление егото на някои хора е по-голямо от разсъдъка им. Много често стопаните на мъжко куче не дават и дума да се каже за кастрация.
Мили хора, никое куче няма да се присмее на вашият мъжки, че е кастриран, по скоро ще му спестите изгубването подир някоя разгонена женска. А това, че женската трябва да роди поне веднъж за здраве е мит, обект на подигравки без никакво медицинско доказателство за това. Напротив, кастрирани преди първото разгонване, при женските шанса за рак на млечните жлези намалява до нула! Замислете се, тя ли иска да роди, или вие искате тя да роди? Да не говорим, че раждането на 6 до 12 кученца е изключително тежко и болезнено изживяване за животното, което твърдите, че обичате. И вместо да я заплождате, за да си оставите едно за вас, а другите да раздадете, защо просто да не я кастрирате, а да осиновите куче от приют, и да раздадете на желаещите кучета по едно от приюта? Защо умишлено да създаваме нови животи, при толкова много страдащи, с години страдащи, затворени в приюти кучета? Нали вътре бие едно и също кучешко сърце?
За повечето хора е ясно, че така се е появил проблема със свръхпопулация на бездомни кучета и котки по улиците. Уви, за много други хора, които обичат животните, думата кастрация е все още една стряскаща дума и нехуманна процедура. Поне докато не роди поне веднъж “за здраве”. И макар да помагат, развъждането на безпородни, и рано или късно нежелани кучета продължава. Моите са такива. Майките на моите са били такива кучета, бебетата на моите също щяха да са такива, ако те не бяха кастрирани. В по-добрия случай, събратимите на моите кучета, попадат в приюта, където имат поне храна и подслон. Но в доста случаи, краят се оказва фатален по много начини, но не и без да оставят поколение, което да наследи земното им нещастие.
Затова кастрирайте, не разрешавайте по веригата вие да се окажете непряк виновник за това, че определено куче е без дом. Тук вече не става въпрос за висша сила и Божия воля, а за нашия разсъдък в приложение.
Аз съм човек, като всички вас, ходя на работа всеки делничен ден, пазарувам, готвя, чистя, понякога ходя на дискотека. Просто вместо на кафе с празни приказки, обичам, като много хора, да давам от парите си и свободното си време, за да помагам и решавам проблема. Така се чувствам полезна, така се чувствам жива!
Пределно ми е ясно, че не мога да помогна на всички. Не мога да помогна дори на половината. Но с повече хора като мен, капка по капка, можем да направим голяма разлика. Всеки може да е полезен с нещо различно. Виждала съм как умират, как се евтаназират, как ги блъскат коли, и някои от тези моменти и конкретни кучета няма никога да забравя, винаги ще са пред очите ми.
Ние само можем да направим така, че жертвите да са по-малко, а промяната да е по-скоро. Работим за всички, защото общото между нас и тези, които мразят кучетата, е че и едните, и другите, не желаем те да са по улиците.
Доброволецът Х











Comments are closed.