Ротвайлерът Хамър си отиде. Двете успешни операции и цялата грижа на света не достигнаха на това добро момче да се изправи на крака отново. Дойде му много и въпреки всички перспективи за успех – той не успя да се пребори, отказа се и ни напусна.
Дългият ти път завърши, мило момче.
Прости ни.
Прости ни, че сме хора. Прости ни, че се намесихме в живота ти твърде късно. Прости ни, че по човешки копнеехме всичко да се оправи и да те видим отново щастлив. Прости ни, че бяхме наивни. Прости ни, че поискахме от теб повече, отколкото ти можеше да дадеш. Прости ни, че те обичахме твърде много, за да разберем, че не искаш повече борба. Прости ни, че не ти позволихме да ни напуснеш. Прости ни и че ти позволихме…
На добър час, мило момче… Ще се видим там някъде, след дъгата. И тогава ти отново ще си нашето куче. Ще развяваш чуканчето на опашката си и дебелото си дупе щастлив да ни видиш най-сетне на онова хубаво място, където няма начало и край, където всичко е Добро и всяко куче намира хората, които го обичат. Там, ти отново ще ни раздаваш от своите неповторими целувчици и пак ще си бъдеш ти – без болка, без мъка, без страхове. Обичаме те, Хамър. Щастливи сме, че те познавахме дори за малко. Щастливи сме, че имахме честта да бъдем с теб в последните ти дни. Чакай ни.
Comments are closed.