Разхожда си се наш Пенчо из Борисовата градина. Куца, понеже сухожилието на единия му крак, кой знае защо, е скъсано. Гладен е, чак ребрата му се броят – явно е скитал дълго. Обаче вижда пред себе си човек и решава, че не е зле да се лепне за него, най-подмолно показвайки благия си характер, енергичната си натура и, за всеки случай, ако това не е достатъчно, за да смили човека – куцащ и кървящ. За негов късмет, този човек не е организатор на боеве, нито кучемраз, дори не и непукист, а Светльо от АРС.
По този начин Пенчо сега дели диван и ласки с останалите кучета на Светльо. Много е гушкав и послушен, има безупречни хигиенни навици. Страхува се да не бъде изоставен отново, което понякога идва малко в повече – колко време можеш да издържиш с 25 кила в скута!?
Пенчо е много обичлив и привързан, най-добре ще се чувства да е единствено и най-любимо на света куче на някой сериозен галяч и гушкач. Търси дом!
Comments are closed.