Орландо

DSC02882

Анди, на галено от Орландо, понеже го взехме от Орландовци след близка среща с бронята на кола, която не спряла. Колата не ударила дребосъка Анди достатъчно силно, че да го убие. Само толкова, колкото очите му да изпаднат от орбитите.

Едва ли някой от нас може да си представи какво е чувствал в тези първи 48 часа. Болката, тъмнината, страха, после целия ден на паважа, смръзващата вечер, безкрайните часове на ледената нощ, утрото, новия ден…

DSC02890 DSCN4577

Анди сигурно е чакал да умре, примрял в болезнено очакване. Ледът под краченцата му – стопен. Нито крачка встрани, нито хапка подхвърлена храна, нито движение към минаващите край него хора. Просто очакване в тъмнината.

Вместо смърт обаче Анди дочака Креми и така попадна в приют Богров. Спестяваме ви нашите възклицания. Поздравленията тук са изцяло за доктор Станкова, която го стабилизира и оперира.

А сега… сега дребосъчето започва от нулата. Прави първите си крачки в тъмното, свиква с името си, учи се да преодолява препятствия и преди всичко – се радва на човешката компания, която му е толкова мила.

DSCN4612

Comments are closed.

Scroll to Top