Половин година мина, откак приехме Кейти в приюта – с откъсната от капан муцунка, обезобразена до немислимо състояние, с натрошена челюст, зъби, липсващ нос… Но също така с две дебели, добре охранени бебета – отглеждани с неописуема нежност и сила от необикновеното момиче, въпреки кошмара на болката.
Благодарение на вашата щедрост и таланта на д-р Златинов, нашето нежно „чудовище“ беше оперирано успешно и се превърна в лъвче без грива. Нямаше как да и се присади нова муцунка, но старата беше сглобена и изцерена, а докторът дори успя да и измисли нещо като носле, дори обонянието и се запази.
А после се заредиха месеците в чакане. Писахме на десетки хора и организации в чужбина – наясно с това, че тук няма кой да поиска такова необикновено куче. Но и там – все удряхме на камък. Кейти не е просто куче инвалид – с липсващ крак или оченце. Всеки поглед към нея напомня за човешката жестокост и страданието, което е преживяла… Тя е един много жизнен и любознателен пример за това колко лоши можем да бъдем.
Но светът е голям. И спасението наистина дебне отвсякъде. Защото, мили приятели, Кейти вече е у дома си! Ето така:
И така:
Кейти заслужи и извоюва обичта на нашия незаменим приятел Том Чесър, от Канада. Да, осиновителя на Малкия Мук (бебето, което приехме с отрязани от лозарски ножици предно и задно краче), на Негърчето (циганското юначе, преживяло близка среща с влак – без краче и опашка), Жана Дарк (която дойде при нас със стотици разрези – вероятно нечие упражнение със скалпел)…
Но това е само минало… днес нашето момиче е вече една горда и целеустремена канадка! Обожава дългите разходки с Том и глутницата в полето, бори се като лъвица, каквато си е, за всяка предложена хапка и възможност за погалване, и се усмихва, какво пък – направо си се смее!
Защото когато си толкова силен и смел, толкова верен и отдаден, когато знаеш, че животът е за живеене и не рухваш пред трудностите – няма как! Няма как да не получиш своето щастие. Дори ако си „просто“ едно окаяно кученце – без глас, без нос, без перспектива…
Бъди щастлива, мила Кейти!!!
Бъди много, много, много щастлива!!!
Всеки ден от прекрасния ти живот редом с Том и неговата колоритна банда от несретници с щур късмет…
Приятели,
този месец успяхме да изпратим на път към новите им домове 89 кучета и 5 котки – съжаляваме, че не сме успели да споделим, но наистина не успяваме да достигнем до компютрите от работа. У дома си са толкова много прекрасни животни, някои от тях живели из клетките с години – Радо Блатото, Зъбчо, Оли, Дъмбо, Малкия Итън, Амфония, Тими, Ян Бибиян, Гроздан големия, Спасена, Ейми щурата, Боги (има да ви разказваме!), слепият Прометей, и още, и още, и още – чаак до 94!
Десетки са пациентите, които преминаха през клиниката ни, кастрираните, оперираните, настанените в приемни домове… В същото време, т.к. сме писали толкова малко напоследък – вероятно сте ни позабравили, и даренията капят едва-едва… В момента нямаме пари дори за ваксини на най-малките ни бебоци – 47 в приюта понастоящем, и още 28 при приемни стопани.
Молим ви, от сърце, ако имате някаква възможност да помогнете на приюта – дори съвсем малка, да го направите. Работата ни започва да боксува, а има толкова много животи за спасяване…
Благодарим ви от името на стотиците кейтини братчета и сестрички по съдба под наша опека…
Comments are closed.