Това тук е превод на публикация в блога на Патреша Ъптън, който не можехме да не споделим с вас. Патреша е пенсионирана англичанка, която живее недалеч от Търново и осинови нашата мила Бенджи. Тя вече има едно куче от нас – 15-годишния Гуидо, който уж трябваше да остане при нея временно, но си остана завинаги.
Благодарим на Патреша за грижите, които полага за животните окол онея!!! Благодарим за обичта, която дари на добрата Бенджи. Ето и нейния мил разказ за осиновяването, да му се порадвате и вие:
Тя е една голяма пухена топка с малко сиво на ушите и на гърба, иначе бяла. Има квадратно черно носле и дълбоки, пронизващи очи, рамкирани от бял пух. Мисля, че е прекрасна.
Как се сдобих с нея и защо?
Вече имаме три кучета – Роузи, Чарли и Гуидо. Те са три старчета а Гуидо напоследък не се чувства много добре. Вече е на 15 години (105, ако ги броим по човешки) и има доброкачествен тумор на крака, но въпреки това все още ходи, макар и малко нестабилно.
Може би си спомняте Хобо, за когото се грижим през последните няколко седмици. Той е кучето, което Кен и Сю намериха в Сушица (по-точно той ги намери, де). Хобо замина за Англия миналата седмица и ми липсваше много. Той е един опърпан бял дребосък със страхотен характер.
Та, аз съм си аз, и понеже ми липсваше много започнах да разглеждам сайтове на организации за защита на животните, за да видя дали някой няма нужда от моята помощ. Гледах и в страницата на АРС, но колкото и да бяха мили животните, никое не ме грабна.
И изведнъж, в петък, виждам секцията „Приемни кучета“, която някак ми беше убягнала. А там, там ме чакаше моето куче. 100% от всичко, което търсех. Може би помните, че като живеех в Испания имах едно куче, което се казваше Пери, той се разболя смъртоносно и почина на 5 години. Е, кучето от сайта беше просто моят прероден Пери. Е, хайде, не съвсем същото, обаче почти.
Показах го на Невил, който незабавно каза „НЕ, няма да взимаме ново куче докато Гуидо е жив, а после ще го обмисляме.“
Абсолютно погрешен отговор. Веднага пуснах писъмце на АРС. После обаче видях, че няма винаги хора в офиса и се притесних, че може да чакам за отговор.
Порових в сайта и намерих телефона на жената, която се занимава с медийните контакти. Пратих и СМС да я питам дали Бенджи още търси дом.
Споменах на Невил, че съм драснала кратка бележка на приюта, за да питам дали го има това куче. Невил ме чу, но не ми обърна внимание и продължи да си гледа филма. Колосална грешка
Получих отговор! Да, кучето се дава, но тя (Стела), не е успяла да се свърже с приемната стопанка и вместо това направо ми прати номера на Поли, приемната стопанка.
Пак казах на Невил, че си пишем и го попитах дали не би ме закарал до София (някакви си 330км!) да „видим“ Бенджи. Той каза много категорично НЕ!… Затова го попитах пак. Той пак каза – не. Грешен отговор!
Не можах изобщо да спя петък вечер и още на изгрев слънце вече не можех да се сдържа. Писах СМС на Поли към 7,30 с надеждата вече да е станала. Тя веднага ми звънна и се разбрахме да дойда в София, за да се видим с Бенджи.
Проблем – нямам шофьор! Решение – Димитър!
Звъннах на Димитър, който беше свободен и към 11 на обед тръгнахме към града. Невил остана вкъщи да реже дърва. Никога не казвай никога! Или пък НЕ.
В мига, в който очите ни се срещнаха, знаех че това е моето куче! Да, имам си 3 други кучета и ги обичам много, но по някаква причина Бенджи е специална за мен, и аз не знам защо! Просто кара сърцето ми да пее и ми носи щастие с присъствието си… Толкова е приятно да си заровя лицето на мекото и вратле… това е прекрасно чувство!
Нейната история е тъжна – когато е била малка явно е имала семейство, но някак се е озовала на улицата. Когато била намерена след около 2 години, козината и била страшно спълстена, тя била мръсна, слаба и бълшасала. Попаднала в приюта, там я поизчистили, кастрирали и ваксинирали. След това била осиновена от човек, който се грижел много добре за нея. Често ходели с Бенджи на събитията на АРС. През юни тази година обаче той се върнал в приюта с нея, защото бил ужасно болен и не искал да кучето да остане само отново.
Първото осиновяване на Бенджи – с Огнян
Какъв чудесен, смел, грижовен мъж.
Според това, което ми казаха, е било ужасяващо тъжна сцена в АРС. Човекът плачел. Горката Бенджи била смазала и дори персоналът ронел сълзи. Поли била там случайно и не могла да не предложи подслон на момичето, докато и търсят дом. Така Бенджи не се наложило да стои в клетка и се прибрала в чудесен дом с две други кучета и сума ти котки.
За мен е много странно как за 5 месеца не се е получило дори едно единствено запитване за Бенджи! Знам, че на някои ще им е смешно, но според мен това е пръстът на съдбата… Мисля, че Бенджи просто е чакала да я намеря.
Тя е тук от 4 дни и се приспособи чудесно. Трябва да призная, че и давам да спи в нашата стая, но това е само защото искам да се чувства спокойна и сигурна с нас. Рано или късно ще се премести и тя в хола с останалите. Толкова ми харесва да чувам как си въздиша на килима до леглото и искам да бъде спокойна, че сме заедно във всеки мой буден момент…
Тази нощ я слагам да спи с останалите…
А Невил… той никога не би си признал, обаче виждам, че разбира колко е специална Бенджи и го хванах няколко пъти тайно да и се радва искрено. Поуката е проста – не казвай НЕ! Защото 9 от 10 пъти – ще сгрешиш!
Comments are closed.