Не можахме да измислим как да напишем фактите от неговата история без да прозвучим расистки. Разчитаме, че вече знаете – ние не делим по цветове хората и животните. Затова ще си го кажем в пряк текст – Негърчето е циганско куче. Така са си го кръстили хората, така ни го дадоха, така се казва.
Негърчето е посрещнало бързия влак на Гара Яна. Лично. На релсите. Лице в лице. Равносметката: минус едно краче и една опашка от Негърчето.
Не са много кучетата, които не посягат да хапят с такава адска болка…
Да, и ние се блещехме дълго и си представяхме наум всякакви сценарии, за да проумеем какво трябва да е станало, че Негърчето да си няма хем преден крак, хем опашка, но фактите са такива. Ударил го е влак. Откъснал му е опашката и крака за секунда. Това е истината.
Фантастиката започва след това. И оцеляването на Негърчето не е най-невероятната част от тази история. Неразбираема тук идва неговата кротост. Неговата радост от човешкия допир. На тези снимки не се вижда, т.к. Негърчето се смущава истински от фотоапарати, но това едно много гальовно, много мило Негърче. Едно Негърче за сърцето, не за улицата.
„Не го връщайте“ – това беше най-ясната част от разказа за нашия храбрец, посрещнал фронтално бързия влак на Гара Яна. Къде ти! Негърчето остава тук. Не е оцелял от такова премеждие, че да го върнем на релсите трикрак.
Дръж се, миличък, болката почти свърши, само още малко остана…
Негърчето е на 2-3 години. Прекрасно куче. Няма крак и опашка. Няма превлекателна външност. Има сърце от злато и около 100-тина тона късмет. За вас са! Елате, вземете ги. С тях върви и едно Негърче…
На тези снимки не се вижда, тъй като Негърчето е много срамежлив пред фотоапарата, но той е едно от най-кротките, най-добрите и най-разбраните кучета в приюта.
Comments are closed.