Нора беше сред първите, които приехме в приюта. Тя дойде заедно с цял куп кучета, чийто възрастен стопанин беше починал. Оставени некастрирани, неговите животни се бяха размножили неописуемо, а семейството му нямаше намерение да се погрижи за тях след смъртта му, както, за съжаление, твърде често се случва.
Тъй като Нора не е нито млада, нито много блага, което намалява драстично шансовете и за осиновяване, ние направихме всичко възможно, за да и намерим хора без деца, със собствен двор и без други животни. Предлагали сме я на всички подходящи кандидати, но от април досега – без успех. Миналата седмица късметът най-после се усмихна и на Нора – в лицето на Цанко и Юлия Петрови!




Comments are closed.