Тази история е писана от един и същи човек, но всъщност имам чувството, че са двама. Уж минаха само 4 години, а се усещат като десетки. Надя от 2010 тъкмо е намерила първите си захвърлени новородени. Надя от 2014 вече не помни броя на кутретата, минали през дома й и стария приют Богров. Знае само, че са хиляди. А причината за тази промяна, са именно тези три новородени кутрета. Така започна цялата кучешка одисея…
7 април, 2010
На теория, новородените кученца имат толкова нищожен шанс да оцелеят без майка, че дори не си струва да се обръщаш по посока на писъците.
На теория, ако все пак искаш да си хуманен, най-добре да евтаназираш натирените бебенца.
На теория, не трябва да се хаби ресурс – човешки и финансов – за обречени каузи.
На практика обаче се оказа невъзможно да подминеш. А дори да го направиш, оправдавайки се с двете 30 килограмови кучета, чиито поводи държиш във всяка ръка, после се връщаш, уж само да погледнеш и съвсем случайно си носиш удобна кутия.
На практика, след като си ги прибрал, затоплил, нахранил и изпишкал, не можеш да ги заведеш за евтаназия.
На практика знаеш, че дори да умрат, то не трябва да е, защото не си се опитал да помогнеш.
Аз съм човек теоретик, хич ме няма практически.
На практика обаче имам три новородени кутрета в спалнята и чакам да стане полунощ, за да ги храня отново.
Прекрасни са – две са като горещ шоколад, а едно -мляко с какао. Две момчета –Турбо и Дизел и девойката Мерцедес.
Не знам, колко са големи – нямат пъпна връв. Нито са прогледнали. Сега, като се загледах – и опашки си нямат.
Ще ги снимам утре, ако има живи.
Comments are closed.