РЕДАКЦИЯ 25.12
Мили дядо Коледа,
казвам се Мая и съм на 1 година. Живея в приют Богров откак ни изхвърлиха с мама на улицата.
Може би си спомняш майка ми? Леонтина? Или пък един от братята ми – джудженцето Уилоу? Те и двамата вече са далеч, имат си домове, където ги обичат. Всъщност само аз останах от всички ни. Мама, братчетата ми, сестричетата ми, всички имат стопани, дори болничкият Уилоу…
Тук съм сама от много месеци и имах време да помисля – защо всички други като мен намериха обич, а аз не? Защо от толкова месеци никой не спря край моята клетка? Защо никой не усеща колко обич имам за даване? Защо вече толкова месеци съм сама…
Накрая разбрах. Явно отблъсквам хората. Значи съм грозна.
Ами ако съм толкова грозна, че никой никога няма да ме поиска?
Моля те, мили дядо, направи ме красива за тази Коледа!
Направи така, че следващия път, когато влезе осиновител в приюта да дойде до моята клетка и да каже: „Охо, какво хубаво куче била тази Мая! Хайде, Мая, отиваме си вкъщи!“
Моля те, моля те, моля те, моля те мили дядо, помогни ми да се измъкна от тук. Не мога да живея сама повече… не мога.
Мая
Повечето ни кучета се отказват след месец-два. Но Мая прекара ЕДНА ГОДИНА в тази позиция. Влезе ли човек в приюта, тя просто замръзва увиснала на стената на клетката, приковава поглед в твоя и очаква… Очаква една ласка, една дума, един поглед… каквото дадеш, на това ще се зарадва.
Мая е прекрасно, добро, мило, нежно, умно, гушливо, дружелюбно кученце с прекрасен характер. Цялото и семейство се задоми преди много месеци, а тя остана.
Никое куче не заслужава да живее в клетка. Но повечето привикват след няколко месеца. Мая обаче никога няма да свикне със самотата. Никога няма да се откаже.
Наистина ли няма нито един човек в този свят, който да си каже „Охооо! Тази Мая е едно чудесно куче. Защо да не я заведа у дома?“
Comments are closed.