Котета… Котета!

Невероятно, но факт! Големите кастрационни напъни на изминалите 3 години дават своите резултати – за първи път в София тази година изоставените котета са повече от изоставените кученца. Защо се получава така?

Първо – бездомните кучета са естествен регулатор на популацията от бездомни котки, точно така както котките регулират численността на гризачите в един град. Съответно, намалелия брой скитащи кучета отбелязват старт на лавинообразното размножаване на котките в града.

Второ – докато за кучетата, които хората идентифицират като голям градски проблем работят много организации, с котките нещата не стоят така. Незапознати с факта, че споделяме много общи заразни болести, гражданите и властите не правят целенасочени усилия да намалят котешката популация. Безплатни кастрации за всякакви котки се предоставят само при нас, а Четири Лапи финансират кастрация на улични котки чрез система от талони за уговорени клиники.

Докато се чудим какво да правим с поредните обречени сукалчета, откъснати от майките си на невръстна възраст, ни заливат нови и нови случаи. Мъничета от различни цветове и размери – хвърлени на боклука, в кашон някъде или направо в реката намират своята смърт, докато майките им остават некастрирани. Цикълът се повтаря отново и отново – без край.

Огромна част от тези бебета не могат да получат помощ – просто няма такива хора, които да бъдат толкова добри майки на новордени котета, колкото собствените им – котките. Ние обаче имаме огромен късмет да познаваме и работим заедно с Теди Костурска – човек, добил експертен опит в отглеждането на новородени. Не по желание, по принуда.

Днес Теди ви представя 5 от своите дребосъчета – трохици, които на крехката си възраст вече са успели да „похарчат“ по един живот:

“Ето ги и моите малки ангели! Почти на 2 месеца са, обезпаразитени и чипирани. Още не са ваксинирани, но ако не се осиновят до началото на Юни и това ще направим. Дано намерят стопани дотогава, обаче – много са ни, а и не можем да вземем други, на които да помогнем, докато не уредим тези.

Четиримата, които дойдоха първи бяха на около 2 седмици. Очите им бяха много силно възпалени. Мъжкото коте – Спас, отказа категорично да се храни от биберон в продължение на 3 дни. След това, нещата тръгнаха добре за мъниците и много бързо оздравяха от възпалението и се приспособиха към живота без майка.

Историята на Ария, Виктория, Ема и Спас е следната – те са бебета на една от котките, живеещи в близост до хотел, където персоналът се грижи за тях и си ги обичат. За съжаление, котките не са кастрирани, но много се надявам това да се промени. Майката на бебоците изчезва и не се появява повече от 36 часа. Така попаднаха при мен… И четиримата са невероятно сладки, много милички и любвеобилни.

Ария е най-самостоятелна и любопитна. Тя няма страх от нищо, обича а се заиграва сама, но не пропуска и боричкането с останалите от тайфата. Харесва й да разузнава, да се катери… любопитка.

Ема е най-чаровната от компанията и много игрива. Тя не се спира на едно място. Когато човек я види просто няма как да не я заобича веднага. Истински жизнерадостно малко същество.

Виктория – тя е най-нежната от групата, която обожава да бъде гушкана. Играе и се забавлява активно с другите.

Спас просто беше решил, че щом това не е майчиното му мляко и щом не го храни майка му, ще чака докато тя се появи и толкова. Храненето му беше истинска борба първите три дни. После, като разбра, че всъщност не е толкова зле цялата работа, не можехме да отървем биберона от него. Вече е голямо коте (почти внушителните 800 грама) и си личи, че е мъжът в групата. Той също е доста самостоятелен, но в никакъв случай не пропуска игрите и гушкането.

Надежда пък e намерена в кашонче в квартала. Подхвърлена близо до кофа за боклук, на метри от много оживен булевард. Беше успяла да излезе от кашона, когато съседите ми я намериха. Личеше си, че е свикнала с хора, защото единственото, което я успокояваше в началото беше се гушне.

Надето беше само на 20 дни, когато я взех, много борбено момиче! Надка – Инатка, както й казваме тук, е най-борбеното котенце в групата. Обича да става на нейното, т.е. ако иска да я гушнат или да бъде нахранена, го показва ясно. Тя просто обожава хората и гледа винаги да е наблизо!”

Ако искате да осиновите мъниче – пишете ни! Ако не искате, то споделете с приятели!
Малките са в прекрасна възраст и състояние, а е важно да намерят дом бързо, защото хората като Теди се броят на пръстите на едната ръка, а нуждаещите за тяхната грижа са… хиляди само в нашия град.

Съвети от Теди: Какво да правим ако намерим новородени?

Когато намерите новородени кученца или котенца, огледайте се за майката. Ако я няма, намерете начин да ги стоплите и почистите, особено ако има яйца от мухи по тях. Новородените животни не могат да поддържат сами топлината си, затова използвайте бутилки с топла вода, увити в кърпа, например, за да ги пазите топли.

След като бебетата са затоплени, едва тогава се опитайте да ги нахраните. Използвайте или специализирано ветеринарно мляко за котета или кучета, или хумана за човешки бебета. Не хранете с прясно мляко, защото то дразни коремчетата и може да предизвика диария или обезводняване. Все още слепите бебета се хранят на всеки 2.5 – 3 часа само с добре затоплено специализирано мляко. Не давайте студено мляко и не хранете бебе, което не е затоплено. Използвайте пипета, спринцовка или биберон и бъдете упорити при храненето. Нормално е в началото бебетата да отказват храната, защото е различна от майчината им. Новородените животни нямат нужда отделно от даване на вода.

След хранене, с нежно тампонче и внимателни движения, масажирайте коремчетата и областта на ануса на бебетата, за да предизвикате изхождане. Не пропускайте да го правите на всеки 3 часа.